![Погребани тайни [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/0/3/pogrebani-tajni-bg-download.jpg)
Погребани тайни [bg]
- Автор: Файндер Джозеф
- Серия: Ник Хелър #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 9789542928553
- Переводчик: Илиана Велчева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Погребани тайни [bg]». Краткое содержание книги:
„Ник Хелър, независим следовател, когото Джоузеф Файндър ни представи в „Изчезнал”, е човек, който бихте искали да е на ваша страна… Файндър ни показва привлекателен герой, но едновременно с това и приятен характер, защото не го превръща в супергерой. Сравнението с Джак Рийчър на Лий Чайлд е неизбежно, но Хелър никога не действа като самотен каубой. Той е достатъчно човек, за да търси и приема помощ… Препускайки заедно с него, вие ще искате още една глава, после още една и още една. Знаете, че той ще успее, но имате нужда да разберете как.” „Вашингтон поуст”
Не, този вид работа не му харесваше. За разлика от него човекът, когото нае — затворникът, лежал в „Копейск“, се славеше с това, че толкова обича да убива, че предпочита да проточи процеса, за да му се наслаждава по-дълго. Предвид работата му, тази склонност към садизъм беше предимство, може би дори необходимост, но ужасно притесняваше Чужой, който не знаеше почти нищо за него, освен за татуировката бухал, която покриваше гърба, врата и главата му. Чужой беше наясно, че „Сова“ привличат най-бруталните затворници в „Копейск“.
Чужой, който бе обучен от КГБ, а след това се изкачи по хлъзгавите стъпала на наследника му, ФСБ, и преди се беше натъквал на такива типове и дори изпрати няколко от тях в затвора. Най-успешните серийни убийци бяха подобен тип хора, но рядко ги залавяха. Обръснатата глава, втренчените очи, гротескната татуировка и ужасните зъби на зек[22] плашеха хората, той го знаеше и това му беше приятно. Гледаше на останалите с презрение, а себе си виждаше като по-еволюирал вид, така че едва ли би си представил, че един окаян силовик, бивш агент на КГБ и въшлив бюрократ ще дръзне да направи онова, което планираше Чужой. Елементът на изненадата беше единственото ту предимство пред този звяр-социопат.
Пред Чужой се ширна обрасла ливада — подивяла, почти като джунгла. Насред нея се издигаше малка къща с дървена обшивка. Той паркира черното си ауди на чакълената алея и се приближи към пътната врата. Започваше да вали.
Чужой носеше същия костюм, с който отиде и в Бостън, скроен специално за широкоплещестата му фигура. Движеше се с обичайния си авторитет, а дългата му сива коса се стелеше по яката на ризата. Верният му „Макаров“ бе скрит в кобур на кръста. Боядисаната в зелено врата внезапно се отвори и от мрака изникна лице. Обръснатата глава, пронизващите очи и дълбоко набразденото лице му напомниха колко страховит е този човек. Чужой беше забравил. Кехлибарените очи на вълк — диви, свирепи и безскрупулни, но в същото време студени, дисциплинирани и дори пресметливи, огледаха обсипаните му с белези от акне бузи.
— Започна да вали — каза Чужой. — Казаха, че ще излезе силна буря.
Онзи не каза нищо. Изгледа го мрачно, обърна се и Чужой го последва в къщата, която миришеше на застояло, сякаш беше затворена отдавна. Тук ли беше момичето?
— Нямаш ли ток? — попита Чужой.
— Седни.
Наемникът му посочи стол с висока облегалка и тапицерия на цветчета. Сигурно го беше избирала някоя стара дама. Зекът, Разбира се, нямаше никакво право да му говори по този начин, но Чужой му позволи това безочие.
— Тук ли е момичето? — попита той и неловко се размърда на стола си. Беше толкова тъмно, че едва различаваше лицето на социопата.
— Не. — Зекът остана прав. — Защо е нужна тази среща?
Чужой реши да отвърне на краткостта с краткост.
— Операцията е отменена — каза той. — Момичето трябва да бъде освободено веднага.
— Вече е късно — отвърна бившият затворник.
Чужой извади сноп документи от вътрешния си джоб.
— Ще се погрижа незабавно да ти бъдат преведени парите за компенсацията. Трябва само да подпишеш тези формуляри, както вече се разбрахме. Освен това заради отличната работа ще получиш бонус от сто хиляди долара в брой, щом ми предадеш момичето.
— „Отменена“ не е същото като „приключила“ — каза зекът. — Откупа ли не платиха? Или са се споразумели по друг начин?
Чужой повдигна рамене.
— Аз съм вестоносец. Предавам ти онова, което каже клиентът. Смятам обаче, че са се споразумели по друг начин.
Зекът се втренчи в него и Чужой, който изобщо не беше деликатен човек, усети, че го втриса.
— Искаш ли химикалка?
Зекът се приближи и той подуши дъха му на пушач.
— Знаеш ли — каза наемникът с ужасяваща гримаса — може да се отделим и да действаме сами. Бащата на малката е милиардер. Може да поискаме откуп, който ще ни уреди за цял живот.
— Бащата вече няма и пукната пара.
— Мъже като него никога не остават без пари.
Внезапен порив на вятъра плисна дъжд в малкия прозорец. В далечината удари гръм. Защо да не му предложи онова, което искаше? И без друго нямаше значение. И цент нямаше да получи.
Зекът приятелски го прегърна през раменете.
— Може да станем партньори. Помисли само колко пари ще спечелим двамата.
Ръката му плавно се плъзна по гърба на Чужой и хвана дръжката на пистолета му. Сякаш знаеше точно къде и какво ще намери.
— Последния път дойде невъоръжен.
22
Терминът „зек“ (рус.) произлиза от съкращението „ЗК“ — затворнически контингент, използвано в официалните съветски документи от края на 1920 г. до края на 1950 г. по отношение на задържаните в трудови колонии, следствени арести, затвора и др.