![Погребани тайни [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/0/3/pogrebani-tajni-bg-download.jpg)
Погребани тайни [bg]
- Автор: Файндер Джозеф
- Серия: Ник Хелър #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 9789542928553
- Переводчик: Илиана Велчева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Погребани тайни [bg]». Краткое содержание книги:
„Ник Хелър, независим следовател, когото Джоузеф Файндър ни представи в „Изчезнал”, е човек, който бихте искали да е на ваша страна… Файндър ни показва привлекателен герой, но едновременно с това и приятен характер, защото не го превръща в супергерой. Сравнението с Джак Рийчър на Лий Чайлд е неизбежно, но Хелър никога не действа като самотен каубой. Той е достатъчно човек, за да търси и приема помощ… Препускайки заедно с него, вие ще искате още една глава, после още една и още една. Знаете, че той ще успее, но имате нужда да разберете как.” „Вашингтон поуст”
Баща му погледна към екрана, а после отмести очи, сякаш някакъв досадник се опитваше да му покаже видео в Ютюб, което изобщо не го интересува.
Наврозов въздъхна.
— Какво искате?
76
— Съвсем просто е — казах аз. — Искам веднага да освободите Алекса Маркъс.
Наврозов пое дълбоко дъх, а после издиша — няколко пъти. Погледът му стана стоманен. Преди няколко минути ме наблюдаваше с нещо, наподобяващо възхищение. Сега беше осъзнал, че съм заплаха. Хищническият му инстинкт излезе на повърхността — наблюдаваше ме така, както вълкът преследва жертвата си, изтощавайки я с поглед. Тялото му се вдърви.
— Това име трябва ли да ми е известно?
Въздъхнах разочаровано.
— Нямаме време за игрички.
Той се усмихна сковано и аз зърнах дългите му остри зъби.
— Къде е тя? Искам точните координати!
— Когато наема някого да ми свърши нещо, не му надничам зад рамото.
— Съмнявам се. Човек като вас със сигурност иска да знае точно къде се намира тя и какво й правят.
— Те не знаят кой съм аз и аз не знам кои са те. Така е по-безопасно.
— Как комуникирате с тях тогава?
— Чрез посредник. Мисля, че това е думата, нали?
— Но имате представа къде се намират.
Той сви рамене.
— Май в Ню Хампшър. Това е всичко, което знам.
— Къде се намира посредникът? Не ми казвайте, че и това не знаете.
— В Мейн.
— Как се свързвате с него?
Той извади телефона си, размаха го към мен и го пъхна обратно в джоба.
— Обадете му се, ако обичате — казах аз, — и му съобщете, че операцията е приключила.
Ноздрите му се разшириха, а чертата на устните му стана още по-тънка отпреди. Виждах, че се дразни — не беше свикнал да му говорят по този начин.
— Твърде късно е за това — каза най-накрая Наврозов.
— Наредете на хората си да затворят вратата — казах аз. — Кажете им, че искате да говорим насаме.
Той примигна, но не помръдна.
— Веднага! — изсъсках аз.
Може би зърна нещо в очите ми. Каквато и да беше причината, той ме изгледа мрачно и се надигна. Отиде до вратата и бързо изстреля нещо на руски. После прибра езичето на бравата, остави я да щракне и отново се настани в стола.
— Отменете операцията — повторих аз.
— Губите ми времето — усмихна се криво Наврозов.
Натиснах няколко клавиша и видеото се раздвижи. Натиснах друг бутон, за да включа вградения микрофон на лаптопа.
— Застреляй го! — наредих аз.
Наврозов ме погледна, премигна, после леко свъси вежди и предпазливо се усмихна. Не ми вярваше.
Внезапно движение привлече погледите ни към екрана. Сборичкване. Камерата се разтресе, сякаш някой се беше блъснал в лаптопа оттатък. Вече виждахме само горната част от тялото на хлапето — рамото и ръката му, увити в бялата усмирителна риза, и един черен цилиндър — заглушителя, прикачен към цевта на пистолета на Дарил, „Хеклер и Кох“ четиридесет и пети калибър.
Наврозов се взираше в монитора.
— Да не би да очаквате да повярвам, че…
Ръката на Дарил сграбчи пистолета, показалецът му се плъзна върху спусъка. Очите на Наврозов се разшириха — не можеше да откъсне поглед от екрана. Пръстът на Дарил натисна спусъка. Последва силно изпукване и лек проблясък, когато пистолетът отскочи назад.
Наврозов издаде странен приглушен вик, сякаш го душаха. Крясъкът на сина му едва се чу заради лепенката. Дясната ръка на младежа се сгърчи, под рамото му зейна дупка, а върху бялата тъкан изби кръв. Аркадий Наврозов се извиваше в агония, а столът му се клатеше. Изключих видеото.
— Сволочь[17]! — прогърмя Наврозов и удари с юмрук по бюрото. — Проклятый сукин сын[18]!
По вратата заваляха удари — телохранителите.
— Кажете им да се отдръпнат — казах аз, — ако искате да обсъдим как да спасите живота на сина си.
Бесен, с почти лилаво лице, той се надигна със залитане, отиде до вратата и изпъшка:
— Все в порядке[19]!
После се върна, скръсти ръце и се втренчи в мен.
— Така — казах аз. — Обадете се на посредника си и му кажете, че операцията е приключила.
Той ме гледа втренчено няколко секунди, после извади телефона си, натисна един-единствен бутон и го приближи до ухото си. След малко каза нещо на руски, бързо и тихо.
— Изменения в планах[20] — Наврозов направи пауза, а после добави: — Нет, я очень серьезно. Сейчас. Освободить девушку! Да, конечно, связать все концы[21].
17
Измет! (рус.) — (бел. прев.).
18
Проклет кучи син! (рус.) — (бел. прев.).
19
Всичко е наред, (рус.) — (бел. прев.).
20
Промяна в плана, (рус.) — (бел. прев.).
21
Не, напълно сериозно. Веднага. Да освободят момичето. Да, разбира се, погрижете за всичко, (рус.) — (бел. прев.).