Погребани тайни [bg]

77

Роман Наврозов извади от джоба си тънка черна кутия със златен орел. Цигари „Собрание“. Той внимателно издърпа една черна цигара със златен филтър и я пъхна в устата си.

— Тук не се пуши, нали?

Кимнах. Той измъкна кутийка кибрит от предния джоб на сакото си, извади една клечка и я запали с нокът. Доближи я до цигарата, дръпна и изпусна пищен облак дим между заоблените си устни.

Наврозов не просто пушеше руски цигари — той пушеше като руснак. Руснаците, особено по-възрастните, ги държат така, както западняците държат цигара с марихуана — между палеца и показалеца си. Такива навици никога не се променят.

— Аня Ивановна наистина не е лоша актриса, напротив — каза той. — Но разбира се не е Мерил Стрийп. Явно е трябвало да научи повече за щата Джорджия.

Нямах причина да смятам, че Маркъс ме е излъгал за обстоятелствата, при които се е запознал с жената, която се представяше за Белинда Джаксън. Той беше жертвата, все пак. А и когато я видял за пръв път на бара в „Риц-Карлтън“ в Атланта, сигурно е знаел, че е ескорт. Дърт пръч като Маркъс надушваше тези неща както шпаньол надушва дивеч. Той просто не знаеше, че тя вече не работи за „VIP Exxxecutive“, а за Роман Наврозов.

Моят кибер-детектив провери кога е работила за бюрото за ескорти и потвърди предчувствието ми. Когато проучи миналото й, стигна много по-дълбоко, отколкото бе успяла Дороти, тъй като имаше достъп до архиви в Ню Джърси, които бяха затворени за моята сътрудничка.

Жената, променила името си на Белинда Джаксън и напуснала Училището по драматични изкуства в Лондон Парк, Ню Джърси, се беше записала там под истинското си име. Онова на удостоверението й за раждане — Аня Ивановна Афанасева. Дъщеря на емигранти, тя израснала в руската общност в Удбайн, Ню Джърси. В СССР баща й бил инженер, но тук успял да си намери само нископлатена работа в застрахователна компания,

Това бяха всички факти, които знаех. За останалото налучквах. Сметнах, че Аня си е потърсила работа като момиче на повикване едва след като не е могла да си намери работа като актриса. Или пък това беше бунт срещу старомодните й родители-емигранти.

— Сигурно сте дали на Аня подробна информация за Маршъл Маркъс — казах аз. — Какво харесва, какво не харесва, каква музика слуша, какви филми гледа, може би дори какъв секс предпочита.

Наврозов избухна в смях.

— Наистина ли смятате, че привлекателна и сексуално талантлива жена като Аня се нуждае от подробно досие, за да заплени един глупав старец? За това трябва съвсем малко. Нуждите на повечето мъже са прости и Ана беше повече от достатъчна за неговите.

— И вашите нужди са били прости — казах аз. — Номерата и паролите на сметките му, структурата на фонда му, уязвимите му места.

Наврозов изсумтя презрително. Приех, че това е неговият начин да отрече очевидното.

— Вижте, наясно съм с миналото и кариерата ви. Знам как тайно сте придобили контрол върху втората по големина банка в Русия и сте я използвали, за да превземете алуминиевата индустрия. Умно сте го отиграли.