Вихър
- Автор: Кол Алън, Бънч Крис
- Серия: Стэн #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Василев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вихър». Краткое содержание книги:
— Никаква охрана — отбеляза тя.
— Няма храна, няма охрана, няма пазачи, което значи никакви затворници, нали?
— Точно така.
— Е, къде доктор Искра складира обичайните си заподозрени?
Синд поклати глава. Нямаше представа.
— Да започнем ли да търсим? Като знаем, че не искаме да открием.
И в пълния мрак те събраха мълчаливо оборудването. И двамата имаха доста добра представа къде се намират арестуваните при чистката войници и чиновници. Трябваше само да потвърдят подозренията си.
— Провал — избухна Искра. — Провал. Невъзможно е да се попълни исканата квота навреме. Няма наличен персонал. Всички патрулиращи елементи са дадени под наем на клиентски правителства за близкото бъдеще. Какво, по дяволите, става?
— Империята все още се възстановява, сър — каза Венло със съвсем безстрастен тон. — Няма го рога на изобилието отпреди войните.
— Не ме интересува Империята — продължи да бушува Искра. — Това, което ме вълнува, е пълната невъзможност на имперската система да подкрепи водача си. Императорът ме избра, за да върна Алтайския куп към стабилност и ред. И въпреки това ми се отказват средствата, които са необходими, за да осъществя тази цел.
Венло си помисли дали да не каже нещо — списъкът с исканията на Искра беше или арогантен, или невеж, или налудничав. Освен другите неща, които Искра искаше — за които настояваше, — беше цяла дивизия от имперски гвардейци за личната му охрана, два първокласни бойни ексадрона от имперския флот и удвояването на квотата от АМ2 за Алтайския куп, без да указва каквато и да е причина освен „продължаването на възстановяването на легалното правителство и обществения ред“.
— Да не би тези копелета да искат да се проваля?
— Съмнявам се, докторе.
— Императорът ще направи най-добре да изясни на тези арогантни бюрократи едно нещо. Аз съм със сигурност единственият, който може да донесе мир в този куп. Не само за моите хора, но и за Империята. Досега съм бил лоялен в поддръжката си на политиката на Първичен свят. Съмнявам се, че високопоставените имперски власти ще се зарадват, ако започна да търся други алтернативи.
Венло постепенно се беше усъвършенствал в прикриването на реакциите си спрямо изказванията на Искра. Обаче последната му заплаха го накара да насочи вниманието си към комуникационен екран, който не показваше нищо особено важно. Когато отново се обърна към Искра, лицето му беше спокойно и приветливо.
Той реши обаче, че няма да кара Искра да уточнява.
Други алтернативи? Като например? Разбитите таанци? Призраците на Тайния съвет?
Нима добрият доктор смяташе, че Императорът се нуждае повече от него, отколкото той от Императора?
Тази информация, след като бъдеше предадена, щеше със сигурност да предизвика реакция. Венло тръпнеше от нетърпение да го направи.
Стен очакваше да се завърне към планините от проблеми и вихрите от бедствия. Но остана изненадан.
— Няма проблеми, шефе. Приключих приоритетните дела, Синд се занимаваше с обикновените, а Ото разчисти боклука. Можеше да останеш още една година във ваканция, без да ни липсваш.
— Да го убием ли, Синд? — избърбори въпросният Бор.
— По-късно.
— Ще трябва да се наредите на опашката — каза Стен. — Чинът ми надвишава този и на двама ви.
— Защо не пием? — попита Ото. — Да празнуваме завръщането на нашия крал-воин Стен. Или началото на седмицата, което ви се стори по-важно.
— Защото, момко, ще поработим довечера.
Алекс със самодоволен вид показа, че Стен трябва да даде обяснението. Стен се ухили — Килгър умееше да го задържа здраво стъпил на земята, и беше по-добър в това, отколкото онзи роб, който трябвало да шепне в ухото на императора по време на триумф: „И това ще премине.“ Или каквато е била фразата.
— Оръжието, което оставихме лошите да откраднат и складират за зимата, беше с проследяващо устройство — каза Стен. — Мисля, че е време да ги посетим.
— Ха! — възкликна Ото. — Добре. Не се разбирам много с имперските войници, но заради закланите двама братя трябва да им изпратим поздрав от ада. Надявам се, че оръжието не е скрито в гардероба на някой пъпчив обирджия.
— Не мисля така, Скрито е някъде в дъното на лавка за храна.
Ото изръмжа удовлетворено.
— Добре, вероятно не е самотен злодей. Място за закуски, хм. Добро прикритие за хора, които идват и си отиват. Ще запомня това. Значи най-вероятно е група. Има ли някой идея за кого работят?
— Не още. Това е едно от нещата, които трябва да разберем.
— Колко силно ще ги ударим?
— Първо разузнаване — обясни Стен. — Преброяването на неприятелите е от значение, ако мястото се охранява, но това е вторично. Синд?