Вихър
- Автор: Кол Алън, Бънч Крис
- Серия: Стэн #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Василев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вихър». Краткое содержание книги:
— Като кого, например?
— Като този, който ръководи тази организация. С когото да се разправим открито.
— Стен, ти си зъл човек.
— Казваш го само за да влезеш в леглото ми.
— Вярно е. И бих те целунала, макар че ще се отрази зле на дисциплината.
— Моята или на Бор?
— Твоята, естествено.
Но въпреки това го целуна.
Венло се опита да разчете действителните мисли по лицето на екрана. Не можа.
— Това ли е всичко? — попита мъжът.
— Да, сир.
Беше толкова тихо, че Венло можеше да чуе бръмченето на сигнала.
— Имаш ли някакви предложения?
След кратка пауза Венло отговори отрицателно.
— Продължавай. Трябва да обмислим всички възможности.
Мъжът на екрана докосна сякаш несъзнателно центъра на гърдите си.
Венло избра думите си внимателно.
— Когато ме подготвихте за тази задача, поисках… помолих за резервен вариант.
— И аз казах, че не съм подготвен да дискутирам подобна възможност. Тогава не бях и сега не съм. Моята политика е твърда. Доктор Искра трябва да получи пълна подкрепа.
— Да, сир. Простете ми.
Отново мълчание.
— Извинението не е необходимо. Не искам слугите ми да бъдат роби. Едно нещо трябва да е съвсем ясно. Доктор Искра ще бъде владетел на Алтайския куп. Това е основната цел. Обаче… това, което наричаш резервен план, не може да бъде пренебрегнато. Изследвай всички възможности и евентуални усложнения.
Екранът се опразни.
Венло кимна машинално в знак на подчинение. И макар че нямаше кой да го чуе, той изрече на глас.
— Да, ваше величество.
25.
Вечният император изслуша замислено доклада на Стен за доктор Искра. Не каза нищо, докато Стен вадеше всеки камък от кошницата и го редеше върху злощастния му събрат.
Стен разказа за клането на студентите. Представи доказателствата, че е дело на Искра. Спря се на умишлената кампания за дезинформация, целяща да породи война между обитателите на Алтайския куп. Разобличи лъжите, които Искра беше наприказвал, за да прикрие кампанията си на терор. Не пропусна мистериозните нападения над имперските войници. Празната крепост. И още много неща.
Накрая приключи. Стен изчака, за да види накъде ще повее вятърът.
— Предполагам — каза Императорът, — че препоръката ти в този случай не е в полза на доктор Искра.
— Съжалявам, сир — отвърна Стен, — но моята работа е да ви съобщавам неща, които няма да ви харесат.
— Точно така — съгласи се Императорът. — Иначе щеше да си толкова безполезен, колкото и всички тези глупаци, които ме обграждат. Знам, Стен, че винаги мога да разчитам да ми кажеш истината, независимо колко неприятна е.
— Благодаря, сир. Сега… Ако позволите…
— Почакай — спря го Императорът. — Няма нужда да продължаваш.
— Извинете ме, сир? — Стен беше искрено удивен. А и беше обезпокоен от новия навик, който Императорът беше придобил — никога да не го поглежда в очите. А и тези проклети очи. Движеха се напред и назад, сякаш бяха на подвижни лагери.
— Казах, няма нужда да говориш повече. Знам какви са препоръките ти. За съжаление, трябва да ги отхвърля. Искра остава. Ще продължиш да го поддържаш.
— Много съжалявам да го чуя, сир. И се надявам да не го изтълкувате погрешно, но искам да ме освободите от поста ми.
Очите на Императора спряха непрестанния си ход. Само за миг. Впиха се в него като студена стомана. После Императорът се засмя.
— Разбирам защо го казваш, Стен — каза той. — Мислиш, че съм загубил доверие в теб.
— Възможно се, сир. Но не аз трябва да съдя за това. Просто… е, добре, трябва ви някой, на когото може да разчитате да изпълни заповедите ви.
— Вече казах, че ти вярвам, Стен.
— Да, сир. Но и аз ви заявих ясно, че не съм съгласен.
— Вярно е. Но съгласието няма нищо общо. Такива са заповедите ми. Освен това трябва да знаеш, че доктор Искра пожела да бъдеш сменен. Аз твърдо отхвърлих искането му.
— Да, сир. — Стен не можа да измисли какво друго да каже.
— И му казах същото, което ще кажа и на теб. Ти си твърде близо до ситуацията, Стен. Не можеш да видиш гората от отделните дървета.
Стен знаеше, че вероятно има истина в това. Не беше наясно с голямата картина. За разлика от Императора.
— Все още не смятам, че съм най-подходящият човек за тази работа, сир. Въпреки това, благодаря за доверието, което имате в мен.
— Преживели сме много заедно, Стен — каза Императорът. — Знам какво можеш да направиш. И какво не можеш. Всъщност, струва ми се, че зная по-добре възможностите ти от теб самия. А проблемът с Алтайския куп стана дори още по-критичен. Ако те изтегля сега, отзвукът в медиите ще е опустошителен. Може би прибързах с Искра. Макар все още да мисля, че е най-добрият избор от възможностите, които имах пред себе си. Както и да е. Обвързал съм се с този човек. Изключително важно е да не бъда злепоставен.