Последният патриот
- Автор: Тор Брэд
- Серия: Скот Харват #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Христовска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последният патриот». Краткое содержание книги:
— Някои смятат — продължи Никълс, — че подобно на Леонардо Ал Джазари е бил скептичен по отношение на непогрешимостта на вярата, схващане, което е било общоприето по негово време.
Предполага се, че когато Ал Джазари е научил историята за последното откровение на Мохамед и неговото изваждане от Корана, той е бил обсебен от идеята да го открие.
— И успял ли е? — попита Харват.
Никълс си пое дъх.
— Според онова, което е намерил Томас Джеферсън — да, успял е.
Харват даде възможност на професора да продължи.
— Известността на Ал Джазари му е осигурявала достъп до всеки и до всичко в мюсюлманския свят. Той пътувал надлъж и нашир и се срещал с ислямски владетели, свещеници, придворни, търговци, пирати и голям брой учени.
По времето на Ал Джазари мнозина смятали историята за последното откровение на Мохамед по-скоро за мит; повече измислица, отколкото факт. Ако такова нещо наистина е съществувало, защо не е било извадено на светло?
Ал Джазари е смятал, че ако Мохамед действително е бил убит заради последното си откровение, в такъв случай в мюсюлманския свят има сили, които биха убили отново, за да го потулят. И ако тези сили успеели да сложат ръка на това откровение, те със сигурност щели да го унищожат.
Затова той започнал да се движи в средите на хората, които може би знаели за откровението и къде е било скрито — учените и образованите мюсюлмани от неговото време. И колкото повече търсел, толкова повече се убеждавал, че тайната не е изчезнала безследно.
Отнело му много години, много пътувания и много интриги, но Ал Джазари най-накрая го открил — оригиналното копие от последното откровение на Мохамед, продиктувано на главния му писар и подпечатано от самия пророк, малко преди да умре.
— Къде го е намерил? — попита Харват.
Никълс поклати глава.
— Все още не съм дешифрирал тази част от бележките на Джеферсън. Но от онова, което съм разчел, става ясно, че Ал Джазари е бил толкова впечатлен от прочетеното, че се е погрижил откровението да бъде съхранено и да стигне до хората, които търсят истината. Мюсюлманската традиция е добре известна с наказанието, което налага на онези, които богохулстват срещу исляма или изменят на вярата.
— Смърт — отбеляза Харват.
— Именно. Има много обикновени хора и учени, както в мюсюлманската общност, така и извън нея, които чувстват, че ортодоксалният ислям на фундаменталистите не може да оцелее извън контекста на неговите арабски корени от седми век. Поставен редом до науката на двайсет и първи век, логиката и хуманистичната мисъл, той се разпада на съставните си части.
Те смятат, че точно затова ислямът винаги се е основавал на смъртната заплаха. Усъмни се във вярата, кажи лоша дума или се отречи от нея и ще бъдеш убит. Именно тоталитарните методи на действие са заглушавали всякакви несъгласия и са предпазвали исляма от това да се налага да се защитава.
Не е чудно, че онези, които са знаели за последното откровение на Мохамед, са били толкова предпазливи, че да не го огласят.
— Но Ал Джазари го е направил — каза Харват, — така ли?
— Да — отвърна професорът. — Макар да не е било широко известно, Ал Джазари се е погрижил мюсюлманите, които са били готови да научат истината за своята религия и своя патриарх, да стигнат до нея. Било то и с цената на големи усилия.
— Предполагам, че на Джеферсън също му се е наложило да положи големи усилия.
— Съдейки по дневниците му — отговори Никълс, — задачата е била изключително трудна. Той обаче е имал на разположение едно от най-добрите оръжия в света — военноморската пехота на Съединените щати.
— „Към бреговете на Триполи“ — каза Харват, припомняйки си разговора им в Париж.
— Точно така — потвърди Никълс. — В дневника си Джеферсън разказва как през 1805 г. изпратил армейския офицер Уилям Итън заедно с контингент от морската пехота под командването на лейтенант Пресли О’Банън да нападнат Триполи и да свалят местния паша, който бил обявил война на Съединените щати. Това била първата война, която Америка водила на чужда земя.
Итън привлякъл брата на пашата, Хамет — законният престолонаследник на Триполи, който бил изгнаник в Египет, да му помогне в извършването на една малка смяна на режима. Тяхната цел бил богатият и добре укрепен пристанищен град Дерна.
След едночасова тежка бомбардировка от американските кораби „Наутилус“, „Хорнет“ и „Аргус“, командвани от капитан Айзък Хъл, Хамет повел войниците си на югозапад, за да пресече пътя от Триполи, докато морската пехота и подкрепленията от наемници атакували пристанищната крепост.