Последният патриот
- Автор: Тор Брэд
- Серия: Скот Харват #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Христовска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последният патриот». Краткое содержание книги:
Много от мюсюлманските войници в Дерна били ужасени от американските бойци и бързо отстъпили, изоставяйки своите оръдия и пушки, без да дадат нито един изстрел. В последвалия хаос и безредици по улиците един малък отряд от морски пехотинци се отделил от другарите си, поемайки на свръхсекретна мисия, възложена им лично от президента Джеферсън. Задачата им била да проникнат в двореца на губернатора. Възникнало обаче малко препятствие.
Въпреки възраженията на лейтенант О’Банън, след като подсигурили пътя към Триполи, Хамет и арабските му наемници също се насочили към двореца на губернатора. Морските пехотинци на О’Банън получили заповед да влязат в двореца и да го напуснат преди пристигането на хората на Хамет. Главната им цел била да открият една много важна вещ, поискана лично от президента.
— Нека да отгатна — каза Харват. — Тази много важна вещ е била свързана по някакъв начин с Ал Джазари.
Никълс кимна.
— Морските пехотинци водели ръкопашни боеве и престрелки през целия път към двореца. Също като другарите си, които се биели за пристанището, те проявили безпримерна храброст, която щяла да служи като образец за всяка една акция на морската пехота в бъдеще.
Час и петнайсет минути след началото на щурма лейтенант О’Банън издигнал американския флаг над крепостта. Това бил първият случай, когато звездите и ивиците се развели над бойници отвъд Атлантика. Скоро специалният отряд на О’Банън се върнал, след като успешно изпълнил мисията си.
Итън удържал града, отблъсквайки една контраатака, и искал да продължи към Триполи, но бил спрян от Джеферсън, който предпочитал вместо това да сключи мирен договор и да уреди освобождаването на американците, които били държани в плен в Триполи, по-специално екипажа на американския кораб „Филаделфия“, който бил заседнал в залива преди година и половина.
Макар Итън, също както и О’Банън и хората му, да се върнал у дома като герой, той до края на живота си имал зъб на Джеферсън за това, че му е попречил да си свърши работата докрай. Всъщност Итън никога не разбрал за тайната операция на специалния отряд от морски пехотинци и истинската причина за нападението над Дерна.
Интересна подробност е, че след тази победа принц Хамет връчил на лейтенант О’Банън ятаган, принадлежал години наред на неговите съплеменници мамелюците, като признание за неговата смелост и тази на хората му. Това е всъщност моделът на сабята, който морските пехотинци използват до ден-днешен.
Харват стана, остави старинната кутия на масата и отиде да хвърли още една цепеница в камината.
— Макар и като човек от флота — каза той, — трябва да призная, че морските пехотинци имат впечатляваща история. Странно е обаче, че никога не съм чувал за тайната операция в Дерна.
— Никой не е чувал — отвърна Никълс. — Дори и в Конгреса. Току-що разшифровах текста на Джеферсън, който се отнася за това. Следвайки заповедите му, морските пехотинци отнесли тази тайна в гроба си.
— А какво е станало с онази вещ, за която са били изпратени в двореца в Дерна?
Професорът махна с ръка над бележките си и каза:
— Точно това е мистерията, която трябва да разбулим.
Глава 70
— Сега знаем — каза Никълс, — че онова, което е било скрито в двореца на губернатора, е било създадено от Ал Джазари, по някакъв начин е било свързано с последното откровение на Мохамед и вероятно е било там още от времето, когато Сервантес е бил пленник в съседен Алжир. Знаем също, че морските пехотинци на О’Банън са успели да го намерят и да го отнесат на Томас Джеферсън. Нашата задача е да разберем какво точно е представлявал тайнственият предмет и какво е станало с него.
Никълс замълча, хвърли поглед към отрупаното с книги и документи писалище и добави:
— Предполагам, че отговорът е някъде там. Или поне се надявам.
Харват се усмихна.
— В такъв случай ти ще го намериш. А междувременно тази вечер смятам да готвя. Искаш ли да вечеряш с нас в кухнята или предпочиташ да хапнеш тук?
— Ще продължа да работя — отвърна професорът след кратко обмисляне.
— Добре, ще ти донеса вечерята тук.
— И малко кафе, ако може — каза Никълс, докато Харват излизаше.
Лоулър седеше на кухненската маса с Айдън Озбек, когато Харват влезе.
— Макар да нямам нищо против да разполагам с опитни хора — каза Гари, — тази операция се нуждае най-вече от адвокат.
— Трудно ли се оправи след престрелката в университета? — попита Харват, докато вадеше продукти от хладилника.
— В Париж беше по-тежко, но и тук не беше леко. Ченгетата бяха направо бесни.