Играта на Ендър
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: Ender Wiggins #1
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Переводчик: Виолета Чушкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Играта на Ендър». Краткое содержание книги:
Този факт му отрежда място сред най-изтъкнатите творци в жанра и му носи световна слава.
Но за българския читател името му се свързва на първо място с култовата сага за Ендър, сочена като един от бисерите в областта на научната фантастика.
Намерението на Ендър бе да се изкъпе веднага, но той също бе уморен. Без да сваля бойния си костюм, полегна ей така, само за минутка, и се събуди малко след като бе започнал обядът. Пропадна намерението му да научи нещо повече за бъгерите тази сутрин. Имаше само време да се измие, да се нахрани и да отиде на занятия.
Той свали бойния си костюм, който вонеше на пот. Усещаше тялото си студено, а ставите си странно немощни. Не трябваше да спи посред бял ден. Започвам да се отпускам. Започвам да се изморявам. Не бива да си позволявам това.
Ето защо, преди да отиде в банята, за да вземе душ, той прибяга до гимнастическия салон и пряко сили се покатери три пъти по въжето. И през ум не му мина, че в командирската столова ще забележат отсъствието му и че като се къпе по обяд, докато неговата армия поглъща първото си за деня ядене, той ще е напълно, отчаяно сам.
Дори когато ги чу да влизат в банята, той не им обърна никакво внимание. Беше пуснал водата да облива главата и тялото му и едва ли би могъл да чуе приглушения звук от стъпките им. Може би обядът е вече свършил, помисли си той. Отново започна да се сапунисва. Може би някой е свършил по-късно тренировката си.
А може би не. Той се извърна. Бяха седмина, подпрели гърбове о металните умивалници или застанали близо до душовете, стояха и го гледаха втренчено. Най-отпред бе застанал Бонсо. Мнозина се усмихваха и го гледаха с онзи циничен поглед на ловеца, приклещил натясно жертвата си. Бонсо обаче не се усмихваше.
— Здрасти — каза Ендър.
Никой не отговори.
Ендър спря душа и макар че по тялото му имаше още сапун, се пресегна към хавлиената си кърпа. Нямаше я на мястото й. Държеше я едно от момчетата. Бърнард. Трябваше само и Стилсън и Питър да са тук, за да е пълна картината. Трябваше им усмивката на Питър, трябваше им и очебийната тъпотия на Стилсън.
Ендър се досети, че те залагат на номера с кърпата. Нищо друго не би го направило да изглежда по-слаб и жалък от това, да хукне гол подир хавлиената си кърпа. Но той нямаше да участва в тази игричка. Отказваше да се чувства слаб, само защото бе мокър и необлечен, и зъзнещ. Той стоеше решително насреща им, с ръце спуснати по бедрата. Прикова поглед в Бонсо.
— Ти си на ход — каза Ендър.
— Това не е игра — рече Бърнард. — Писнало ни е от теб, Ендър. Днес ще се дипломираш. С „простудяване“.
Ендър не погледна към Бърнард. Бонсо бе онзи, който жадуваше за неговата смърт, макар да не проронваше нито дума. Другите бяха тук, за да го дразнят, и го предизвикваха, за да видят доколко може да ги изтърпи.
— Бонсо — заговори тихичко Ендър. — Баща ти направо би се гордял с теб.
Бонсо се вцепени.
— Как би искал да те види той сега, как идваш да се биеш с едно голо, по-малко от теб момче, което се къпе под душа, и как си довел и шестима приятелчета със себе си. Той би казал: „О, каква чест!“
— Никой не е дошъл да се бие с теб — обади се Бърнард. — Дойдохме само да те убедим да се биеш честно в сраженията. Може би ще решиш да губиш от време на време по някоя битка.
Другите се изсмяха, но Бонсо не се засмя, нито пък Ендър.
— Гордей се, Бонито, хубавецо. Можеш да отидеш и да разкажеш за това на баща си. Да, кажи, победих Ендър Уигин, който току-що бе навършил десет години, а аз бях на тринайсет. И доведох само шестима от приятелите си да ми помагат, но все пак успяхме да го победим, макар и да беше гол, мокър и сам. Този Ендър Уигин е много опасен и страшен, но ние все пак успяхме да се справим с него, без да се налага да водим още двеста души със себе си.
— Затваряй си устата, Уигин — обади се едно от момчетата.
— Не сме дошли тук да слушаме това копеле да ни дрънка — каза друг.
— Я млъкнете! — рече Бонсо. — Млъкнете и се дръпнете да не пречите. — Той започна да си сваля униформата. — Гол и мокър, и сам, значи сме квит, Ендър. Не мога да променя това, че съм по-голям от теб. Но ти пък си такъв гений, че ще измислиш как да ме надвиеш. — Той се обърна към другите. — Наблюдавайте вратата. Не пускайте никого да влиза.
Банята не беше голямо помещение и отвсякъде стърчаха всевъзможни кранове от водопроводната инсталация. Тя бе предварително монтирана на Земята, окомплектована с водопреработвателно устройство и после изстреляна като нискоорбитален спътник на Училището. Беше проектирана така, че в нея нямаше и сантиметър неизползвана площ. Тактиката им щеше да бъде „хващаш и блъскаш противника в крановете, докато някой от тях го приспи“.