Цар Плъх

Застанал мирно пред вбесения генерал, Йошима чувстваше, че коленете му се подкосяват от страх.

— Тъп, некадърен глупак! — крещеше генералът. Йошима се приготви за удара, който щеше да последва и той наистина дойде — с отворена длан през лицето.

— Намери радиото или ще те разжалвам! Прехвърлянето на фронта се отменя. Свободен си!

Йошима стегнато отдаде чест и поклонът му бе израз на върховно покорство. Излезе от кабинета на генерала, благодарен, че се отърва толкова лесно. „Дяволите да ги вземат тези нагли пленници!“ В караулното той строи хората си, руга ги и ги би през лицето, докато не го заболя ръката. На свой ред сержантите биха ефрейторите, те — редниците, а редниците — корейците. Заповедта бе ясна: „Намерете радиото или…“ През следващите пет дни не се случи нищо. После охраната се развилия из лагера и направо го разсипа. Но въпреки това не намериха нищо. Доносникът им още не беше разбрал къде е радиото. Единственият резултат бе, че обявеното възстановяване на дажбите беше отменено. Лагерът отново зачака да се изнижат мъчително дългите дни, станали още по-дълги от липсата на храна. Но сега поне бяха сигурни, че ще научават новини. Не слухове, а новини. А те бяха повече от добри — войната в Европа отиваше към своя край.

И все пак над пленниците тегнеше неизвестността. Малцина само разполагаха със запаси от храна. Пък и добрите новини си имаха лоша страна. Ако войната в Европа свършеше, в района на Тихия океан щяха да се прехвърлят повече войски. След време ще последва офанзива срещу японските острови, а тя неизбежно ще доведе охраната на лагера до бяс. Изтребление! Никой не си правеше илюзии — това щеше да е участта на Чанги.

Питър Марлоу бе тръгнал към кокошарниците, а манерката се полюшваше на бедрото му. Тримата бяха решили, че ще е най-добре по възможност да не се разделят с манерките. За всеки случай, ако пак има проверка. Беше в добро настроение. Парите от сделката с часовника отдавна бяха свършили, но Царя им бе дал и тютюн като аванс за следващите. „Боже мой, какъв човек! — мислеше си той. — Ако не беше Царя, Мак, Ларкин и аз щяхме да гладуваме като останалите.“

Денят не беше така горещ. Предната нощ бе валяло и прахът се бе слегнал. Наближаваше време за обяд. Като стигна до първите кокошарници, Питър Марлоу ускори крачка. Може би днес ще има някое яйце. После изведнъж спря озадачен. Близо до техния кокошарник се бе струпала неголяма тълпа — гневна, разярена тълпа. За свое учудване видя там и Грей. Пред Грей стоеше полковник Фостър — чисто гол с изключение на мръсната набедрена препаска, — подскачаше на място като луд и крещеше нечленоразделни ругатни срещу Джони Хокинс, който уплашено прегръщаше кучето си с две ръце.