Нищо друго, освен истината
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Нищо друго, освен истината». Краткое содержание книги:
Докато си проправя път из лабиринтите на големия бизнес и политиката в Сан Франциско, в търсене на един мъж, който почти се надява никога да не намери, разяреният и объркан Харди се опитва да разбере защо безупречно вярната му съпруга Франи е толкова лоялна към друг. Каква е тази истина, която може да разделя жена от съпруга й, майка от децата й… и да кара Харди да се чувства толкова безсилен пред гнева на закона?
— Добре, но…
— Нищо не е добре. И тъй като горивната му енергия е по-малка от тази на бензина, това означава, че на километър се харчи повече, което засяга всички шофьори. Освен това — продължи Брий, обзета от дълбоко възмущение, — съзнаваш ли, че всеки долар от печалбите на СКО от етанола струва трийсет долара на американския данъкоплатец? И при това изцяло изпускам научната страна. Говоря единствено за гнусния бизнес. Направо ужасно.
Валънс нямаше какво да й отговори. Не знаеше дали всичко това наистина е вярно, а и не му пукаше, но тя очевидно си вярваше и като нищо щеше да го съобщи на Деймън. Ето къде бе проблемът. Ето на какво трябваше да попречи.
Заговори, владеейки гласа си:
— Но, Брий, почти всеки бизнес…
— Само че Деймън не се е ангажирал с всички видове бизнес. А с този. И етанолът не е най-лошото.
Той зачака, стаил дъх. Какво можеше да е по-лошо от вече установеното от нея?
— И какво е най-лошото? — попита.
Тя се приведе напред и очите й фанатично се впиха в неговите.
— Нямаме нужда нито от едното, нито от другото.
— От кое по-точно?
— Нито от МТБЕ, нито от етанол и изобщо от никакви добавки. Агенцията за опазване на природата ги е узаконила, но цялата история е мошеничество. Цялата, разбираш ли? — От гняв гласът й се извиси с няколко децибела.
— Аз… боя се, че не разбирам — успя да измънка той.
— Да, да. Зная, че не ти е ясно. Как иначе? Никой не разбира. Почакай малко.
И ненадейно скочи, едва ли не затича, и изчезна в някакъв коридор срещу кухнята. А след миг се появи отново с голяма купчина книжа в ръце.
— Виж — започна без предисловие, — не очаквам от теб да проумееш научните термини, но нека се опитам да ти обясня.
Той слуша, както му се стори, цяла вечност как тя изброява основните пунктове от доклада, над който бе работила миналия месец и половина. Той съдържаше множество данни — диаграми, уравнения, сравнителни анализи на скоростта на горене, емисии, икономичност на бензините — и постепенно дори Ал Валънс започна да осъзнава какво бе натрупала Брий.
Съставен от патентни заявления, съдебни преписи, лични бележки, административни резюмета и експертни данни на десетки инженери по двигателите, докладът на Брий изчерпателно излагаше една тревожна истина: петролните компании бяха открили способ за такава формула на бензина, че той да изгаря напълно без прибавяне на окислители, без каквито и да било добавки.
— Ето, виждаш ли, Ал, точно това ти казах. Цялата история с добавките е чисто мошеничество. Деймън трябва да го научи. Длъжна съм да му кажа.
Когато тя приключи, Валънс внесе ред в мислите си. Сега не биваше да отблъсква Брий. Ако хукне да обяснява на Деймън, ако го убеди да заговори за откритието й, ще настъпи катастрофа. Въздъхна престорено:
— Ужасно. Направо отвратително. Чудя се как не е гръмнало в новините.
Но Брий имаше готов отговор:
— Това е само купчина от отделни документи, експерименти, мнения. Така работим ние учените — пощипваме оттук-оттам дребни проблеми, сами по себе си привлекателни и предизвикателни.
Както и аз с МТБЕ. В началото, казано дилетантски, работата ми бе да докажа, че той допринася за пречистването на въздуха. И всяка проба излизаше успешна. А после някак си работата ми се промени и постепенно престанах да бъда учен. Превърнах се в говорител, който защитава онова, което е направил, онова, в което вярват в „Калоко“, в което вярвах самата аз. Така че не се интересувах от подпочвените води, от пречистването им, дори от тази нова формула на бензина. Работата ми, животът ми се заключаваше в МТБЕ. Останалото не беше моя грижа. — Погледна го с надежда. — Разбираш ли?
Той кимна.
— Естествено. Естествено, че разбирам.
Брий сгъна листовете на доклада си, облегна се и го сложи в скута си.
— Но сбърках.
— Не, не мисля така. Според мен си вярвала на работодателите си. — Валънс протегна ръка и докосна коляното й с пръсти. Бегло. Жегна го дори през дънките. — Брий, постъпила си правилно, като се обади на мен. Искам да го знаеш.
Тя въздъхна дълбоко.
— Не знаех какво друго да направя. Струва ми се, че съм длъжна да кажа на Деймън, но той трябва да мисли за толкова други неща…
— Точно така.
— Но ако не…
Валънс я прекъсна, за да й даде необходимия й отговор:
— Той ще те разбере, ако не му кажеш. Всъщност след изборите ще ти благодари, че си постъпила така. Главното във всяка кампания на този етап дори при доста по-незначителна разлика от сегашната, Брий, е съсредоточаването. Ако кандидатът се разконцентрира, избирателите се объркват и той е свършен. А трябва да признаеш, че тази материя е сложничка.