Тринадесетият съдебен заседател
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тринадесетият съдебен заседател». Краткое содержание книги:
Кой е виновният? Съпругата, Дженифър Уит е арестувана. Защо всички мислят, че тя е извършила убийството на детето и съпруга си? Предстои тежък и труден процес, в който Дизмъс Харди стига до неподозирани разкрития от миналото на Дженифър. И все пак тя ли е виновната?
С невероятна проникновеност в женската психика Джон Лескроарт изгражда един от най-добрите си романи „ТРИНАЙСЕТИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ“.
— Че Нед е щял да получи парите.
— С други думи, застраховката е била взаимна, така да се каже. Ако единият умре, другият получава парите.
— Да, така е.
— Истина ли е, че по онова време Дженифър и Нед са притежавали къща?
— Истина е.
— Вие проверихте, за да сте сигурен, нали?
— Да.
— По време на разследването някой каза ли ви каква е била стойността на тази къща?
Теръл хвърли неуверен поглед към Пауъл. Фримън беше наясно, че ако прокурорът възрази срещу този въпрос — стойността на къщата не би могла да се установи въз основа на това, какво някой е казал на свидетеля — възражението щеше да бъде прието. Но от друга страна нямаше да е проблем да се докаже колко е струвала къщата в действителност, а съдебните заседатели биха останали с впечатлението, че прокурорът иска да скрие цената й.
Пауъл не реагира. Теръл отговори, че Дженифър и Нед са купили неголяма къща близо до Дейли Сити, като са платили първоначална вноска от двайсет хиляди долара.
— Значи целият заем е бил осемдесет хиляди?
— Не знам. Предполагам.
— Значи знаете, че са платили в брой двайсет хиляди, но не знаете, че целият заем е бил осемдесет хиляди, така ли?
Пауъл стана, за да се опита да спаси Теръл, поне засега.
— Ваша светлост, не е по същество.
— Не мисля — сряза го Вилърс направо. — Продължавайте, Фримън. Инспекторе?
— Да. Заемът им беше около осемдесет хиляди долара.
Фримън се обърна непохватно към съдебните заседатели като едва не залитна.
— А по време на разследването си установихте ли какво е станало с този заем?
Теръл дръпна яката си, сякаш изведнъж му бе отесняла.
— Мисля, че госпожа Уит го е изплатила.
— С парите от застраховката ли?
— Да, струва ми се.
— Струва ви се или го знаете със сигурност?
— Знам го със сигурност. Изплатила е заема с парите от застраховката.
— Точно така. — Фримън се върна до масата си и взе фотокопиран документ, обозначен като „Веществено доказателство на защитата №1“. — Познато ли ви е това? — Докато Теръл разглеждаше документа, Фримън се обърна към съдебните заседатели: — С други думи, инспектор Теръл, от този документ е видно, че клиентката ми не е прекарала примерно една година в Лас Вегас или на Хавайските острови, нали?
Пауъл скочи:
— Възразявам!
— Оттеглям въпроса си, ваша светлост. — Беше постигнал, каквото искаше — ако Дженифър беше убила мъжа си заради застраховката, би трябвало да задържи поне част от парите, за да се забавлява. — Искам да ви попитам още нещо, инспекторе. Казахте, че Дженифър… госпожа Уит… е споменала пред вас, че Нед Холис е употребявал наркотици?
— Да.
— Казала ви е, че е експериментирал с наркотици, нали?
— Да.
— И сте разпитали хора, които са потвърдили тези думи?
Пауъл скочи отново.
— Ваша светлост, свидетелят не може да установи факт в съда въз основа на чутото от трето лице. Господин Фримън оказва натиск над свидетеля.
— Не съвсем, но разбирам какво намеквате.
Фримън мълчеше.
— Господин Фримън?
— Очаквах решението ви, ваша светлост.
Вилърс не сметна, че това е забавно. Накара протоколчика да прочете предишния диалог и заяви, за протокола, че възражението се приема.
Фримън кимна и продължи с Теръл:
— Колко души от приятелите на господин Холис разпитахте?
— Всички, които успях да намеря.
— И всички те потвърдиха пред вас, че Нед е експериментирал с наркотици върху себе си, нали?
— Възразявам. Предишните основания.
— Приема се.
— Някой от тях отрече ли, че Нед е експериментирал с наркотици?
— Възразявам.
— Приема се.
Опитният адвокат направи едва доловима пауза и опита още веднъж:
— По време на изчерпателното си разследване върху причините за смъртта на господин Холис, някой от приятелите му описа ли пред вас употребата му на наркотици по друг начин освен като „експериментална“?
Пауъл отново скочи.
— Възразявам.
Вилърс прецени, че границата е премината.
— Господин Фримън, по колкото и начини да зададете въпроса си, няма да го допусна. Моля продължавайте.
Фримън си придаде разкаян вид.
— Моите извинения, ваша светлост. — Обърна се към Теръл и му се усмихна мило. — Нямам повече въпроси.
29
— Струва ми се, че с Нед се изсилват. Забеляза ли как го претупа Пауъл във встъплението си? Не спомена за никакви доказателства, че Дженифър е била в страната по онова време, да не говорим за стаята. — Фримън отхапа от сандвича си — италиански салам в ръжено хлебче. — Вилърс трябваше да приеме възражението ми, че няма достатъчно основания за обвинението преди процеса. Освен ако не крият някаква изненада, номерът им няма да мине.