Дарове на любовта
- Автор: Стоун Катрин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Яна Макасчиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дарове на любовта». Краткое содержание книги:
Но сега го търсеше Бет, и то настоятелно. Джейсън веднага пресметна времето. Вторник, полунощ, в Хон гконг се равняваше на понеделник, седем часа вечерта в Кодиак и един час по-късно — в Лос Анджелис.
— Добре съм, Джейсън, и си имам едно красиво бебе. Синът ми направо е върхът и е такъв поспалан, че си почивам — дори повече от необходимото. Реших, че за тонус трябва да се позанимая с нещо и просто така позвъних на репортера от „Сиатъл Таймс“, за който ти говорих. За късмет той знаеше много добре историята за убиец на име Дерек и неговата доведена дъщеря Холи.
— Наистина ли?
— Да. Би могло да се каже, че това е случаят, който те интересува, но има едно съществено несъответствие.
— Което е?
— Ами оказва се, че бащата на Холи, Лоурънс Елиът, не е умрял във Виетнам. Дерек убедил всички, че е убит по време на престрелка с врага, но всъщност именно той е стрелял в него. Тежко ранен, попаднал в плен и останал затворен в продължение на цели седем години.
Думите на Бет внезапно изкараха на повърхността блуждаещите дълбоко в подсъзнанието му спомени. Джейдън се сети както за статията в „Таймс“, така и за незадоволителния край на тази история — от своята гледна точка на режисьор, който не е доволен от липсата на дъщерята.
— Значи името на бащата е Лоурънс? Ами майката? Нейното име Холи ли е?
— Не. Да видим. Ето го. Казва се Клер.
Лоурънс и Клер… Лоурънс и Клер… Лорън Синклер.
Да, накрая изчезналата дъщеря бе намерена.
Сега предизвикателната история най-после можеше да бъде довършена.
Но само ако има щастлив край за Холи.
— Къде се намира сега Лоурънс Елиът?
— В Исакуа — малко селище недалече от Сиатъл. Там той е харесван и уважаван ветеринарен лекар. Всички знаят за неговата трагедия. Затова и репортерът се сети за тази история веднага. Откакто се е завърнал от Виетнам, този човек търси дъщеря си. Всъщност за последния Свети Валентин канал 20/20 направил специално предаване за убийствата и търсенето на изчезналата дъщеря.
— Много бих искал да видя записа.
— Предположих това и вече се свързах с отдела за разследвания в мрежата. Имат копия на цялата информация, с която разполагат — статии в списания и вестници, датиращи още от времето на престъплението, както и видеозапис. С „Юнайтид Флайт“ от Ню Йорк за Лос Анджелис вече пътува огромен кашон. Секретарката ти каза, че в понеделник ще отидеш за няколко часа до офиса си, но все пак реших лично да те питам дали не желаеш да ти препратя колета до Хонгконг.
— Да, така ще е по-добре.
— Ще го имаш.
— Някой заинтересува ли се защо се обаждаш?
— Не. Обясних, че сме решили да работим съвместно върху документален филм за насилието в семействата и повече нямаше никакви въпроси. Репортерът от „Таймс“ ми даде телефонните номера на Лоурънс Елиът, в случай че пожелаем да го интервюираме. И те са приложени към информацията, пристигаща от мрежата, но ако искаш, мога да ти ги продиктувам веднага.
— Моля те.
Бет даде номератора, прекия служебен телефон и домашния на доктор Елиът и деликатно запита:
— Холи е жива, нали, Джейсън? И ти знаеш къде се намира.
Джейсън не се поколеба и за миг — той вярваше безрезервно на Бет.
— Така е. Позна.
— И дори не предполага, че баща й е жив? Изглежда невероятно, Джейсън, направо невъзможно! От разговорите си с репортера на „Таймс“ и със следователя от мрежата останах с впечатлението, че още от самото начало това разследване е било широко разгласено и много шумно. Всички, с които контактувах, харесват Лоурънс Елиът, но без изключение вярват, че дъщеря му или е умряла още преди години, или по някакви причини не желае да се срещне с баща си.
— Тя е жива — повтори тихо Джейсън и като си помисли за колибата й без вестници, телевизор или радио, добави: — И със сигурност няма никаква представа, че баща й я търси от години.
— Наистина изненадващо…
— Изненадващото, Бет, е, че ти наистина разкри всичко това.
— Дори не съм си помръднала безценните крака, Джейсън. Беше въпрос само на едно телефонно обаждане.
— Недей да скромничиш — отговори той. — Много съм ти благодарен.
Дълго след приключването на разговора Джейсън не можа нито да прочете новия факс от Холи, нито да набере нейния или на Лоурънс Елиът телефонен номер.
Беше невероятно объркан, развълнуван и притеснен. Като режисьор, разполагащ с милиони, Джейсън Коол можеше да си позволява лукса да снима по няколко пъти едно и също нещо. Така от сцена на сцена можеше да вмъква каквито си пожелае промени, подобрения или украси, докато не постигне желаното съвършенство.