Дарове на любовта
- Автор: Стоун Катрин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Яна Макасчиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дарове на любовта». Краткое содержание книги:
— Добре — промърмори объркан Ник. Неговото малко момиченце вече порастваше. Всичко ставаше толкова бързо… Сърцето му вече предусещаше бъдещето: Саманта се превръща в млада жена, Саманта се влюбва.
Рейвън забеляза затруднението, което изпитваше, за да намери следващите думи, и изведнъж почувства остър прилив на любов към него. Да, тя изобщо не мразеше Ник. Как би могла? Винаги бе ненавиждала единствено и само себе си.
Как само се ненавиждаше, че бе откраднала този следобед от Ник и че бе изпитала огромна наслада от оказаното й доверие!
— Саманта ми се обади, защото е успяла да разбере, че не съм много заета този следобед — каза тя извинително.
Мъжът, когото обичаше, отговори на думите й с леко поклащане на глава и благодарствена усмивка. На лицето му имаше изписано дори нещо повече. Ник изглеждаше горд с нея, че толкова ясно е успяла да спечели доверието на ужасно притеснителната му дъщеря.
Рейвън не искаше да повярва на видяното и реши, че той умело се преструва. Просто този път го правеше заради детето си.
— А и защото предполагам, че това все пак си е работа между жени — продължи в същия дух на преструвки и Рейвън.
Усетила, че баща й се е почувствал малко пренебрегнат в нещо, което наистина има голямо значение и за нея, и за него, Саманта се върна към следобедните събития:
— Тъй като Рейвън не бе включена в списъка на моите придружители, тя трябваше да убеди директорката, че не е крадец на деца.
— Явно е била много убедителна.
— Беше направо велика!
Ник отново погледна с гордост и увереност към Рейвън.
— А ти как се чувстваш, Сам? — запита той нежно.
— Отлично — отговори тя. Думите на Рейвън наистина я бяха накарали да се почувства така, „въпреки голямото събитие, вътрешно си оставаш същата“.
Тримата седяха край масата на ухаещата на рози веранда и вече говореха за най-различни неща. След известно време Саманта съобщи, че ще потърси приятелките си, които сигурно вече се бяха върнали от училище, за да сподели с тях вълнуващата новина.
— Ами баба ти?
— О, първо ще се обадя на нея.
После Саманта ласкаво се обърна към Рейвън:
— Благодаря ти, че дойде да ме вземеш… и за всичко останало.
— Пак заповядай.
Веднага щом момичето излезе, и Рейвън понечи да си тръгне.
— Недей — помоли тихо Ник. — Не и преди да съм ти обяснил.
Рейвън спря, но не се обърна към него.
— Аз съм разбран човек, Ник. Не ми трябват обяснения.
— Мисля, че ти трябват — каза той настоятелно и застана пред чернокосата глава, която не се повдигна да го погледне. — Само ме изслушай, моля те. Когато ти разказвах за Деандра, споменах, че сме били влюбени от колежа и сме започнали без нищо, единствено с планове за бъдещето си. Всъщност когато се запознахме, вече бях много богат. За Деандра имаше значение състоянието ми. Това бе единственото нещо, което я интересуваше. И макар че не бях нито толкова наивен, нито толкова влюбен, тя все пак ме измами. Успя да ме убеди, че ме обича и че споделя моите мечти да имам деца.
Успя да ме убеди. Думите се забиха като стрели право в сърцето й. Само минути по-рано говориха колко убедителна е била самата тя пред директорката на „Уестлейк“. Жената наистина бе повярвала, че Рейвън е почти член на семейството, а не изнудвач за пари.
Но Рейвън Уинтър не бе член на фамилията Голт. В действителност Ник старателно бе укривал от нея истината, страхувайки се, че ако разбере за неговото богатство, ще се опита да открадне каквото си пожелае, включително сърцата на децата му.
Рейвън моментално разбра всичко. Когато бе я срещнал за пръв път да бяга в марковата екипировка за джогинг, Ник си бе направил заключението — и правилно! — че за нея материалното положение е от значение После тя му бе разказала и истината за измъчваното бедно малко момиче, което въпреки всичко отчаяно се бе стремило да бъде прието от мъчителите си. Дотолкова, че след много години посети организираната от тях среща с надеждата поне сега да ги впечатли. Ник, естествено, си бе направил извода, че ако знаеше за богатството му, и тя като Деандра би направила всичко възможно да се вмъкне трайно в неговия живот.
Нямаше ли логика в подобен начин на ръзсъждение? Нима Рейвън Уилоу Уинтър не бе прекарала целия си живот в опити да направи точно това?
Да, но не и за пари. А заради едната любов.
Как би могла да вини Ник, че не й вярва? Как би могла да го убеди в това, че не е само една красива жена, която си е продавала тялото на всеки пожелал я богаташ, че винаги е търсила единствено любов и че е опознала любовта едва когато е срещнала него?