Домина (Тайните на древния Рим)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Тайните на Древния Рим #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домина (Тайните на древния Рим)». Краткое содержание книги:
Пищност и разруха, предателства и нечовешка жестокост бележат властването на Тиберий и Калигула. В тези времена Агрипина трябва да се бори за себе си и за своя син като гладиатор на арена — осъдена да се сражава сама, да победи или да загине. Смела и прозорлива, тя оцелява сред интриги и заговори, успява да надживее и страшното време, когато начело на Римската империя застава безумният й брат Калигула. Агрипина има една страст и една слабост — обичта към единствения й син Нерон. За да стане Нерон император, тя е готова на всичко, дори да върви през трупове.
Сбъдването на тази мечта за нея е началото на края — Агрипина отново е на арената и трябва да убие или да загине.
Върнахме се в двореца и открихме, че златното ковчеже с отровата е било откраднато и че освен неколцината му верни хора, всички прислужници и стражи бяха избягали. Нерон изпадна в истерия. Изтича към стълбището, крещейки, че ще се хвърли в Тибър, но единствената реакция беше подигравателен смях от мрака. Най-накрая се успокои и беше решено да избягаме във вилата на Феон, която се намираше на около шест километра на североизток от града. Нерон, облечен в опърпана туника, прикрил с износена стара наметка лицето си, дойде при нас в конюшнята. Препуснахме в нощта под тъмното небе, отрупано с буреносни облаци. Веднъж се разминахме с група преторианци, качулката на Нерон падна и някой видя лицето му. Скоро бяхме в провинцията, където ниските хълмове бяха надупчени от кариери и покрити с трева и прещип. Пуснахме конете и тръгнахме пеша през шипки и трънки към запуснатата вила на Феон. Той се опита да ни убеди да се приютим в една пещера, но Нерон, обезумял от страх, отказа. Най-после стигнахме вилата, където императорът се скри в избата, свит на мръсен, подгизнал от вино дървен нар. Феон донесе корички хляб и императорът на Рим ги задъвка, обсъждайки сам със себе си какво да прави.
Утринта настъпи и денят напредна. Седях до Нерон, гледах как месестото му лице се тресе от страх и потта му се смесва със сълзи. Бог ми е свидетел, не му съчувствах. Той непрестанно повтаряше, че тъй като е толкова велик артист, хората ще му простят и ще му позволят да се оттегли и да прекара живота си в съчиняване на поезия и пеене. Но тези надежди скоро бяха разбити. Пристигна пратеник от Рим, който донесе новината, че Нерон е бил осъден на смърт. Щяха да го съблекат, да го вържат и да го пребият до смърт. Императорът веднага грабна ножовете, които носеше. Прободе врата и гърдите си, но му липсваше смелост да ги забие докрай. Помоли Спор да се самоубие първи, за да му покаже как да умре и когато този женствен изрод му отказа, Нерон го би, докато създанието не побягна в ужас. Нерон непрестанно се разхождаше из избата и мърмореше:
— Не е подобаващо. Нероне, стегни се! Стегни се! После се обърна към нас.
— Донесете храна и вода — помоли ни. — Подгответе погребението ми.
Все още се заблуждаваше, че участва в пиеса, че играе роля. Но събитията бяха ускорени от шума на пристигащи конници отвън, викове, подрънкване на сбруя и дрънчене на оръжие. Нерон се сви в един ъгъл и допря един от ножовете до гърлото си.
— Помогни ми! — изграчи той. Пропълзях към него, ръката му трепереше.
— Верни Парменон — прошепна той, — защо остана с мен?
— Защото майка ти ме помоли.
Очите му се разшириха, отвори уста да изкрещи, защото останалите побягнаха към вратата. Хванах китката му и забих ножа в гърлото му. Острието влезе надълбоко. Когато кръвта бликна от раната и от устата му, той се приведе и се закашля така, че очите му изскочиха. Чувах виковете на идващите преторианци. Нерон протегна ръка към мен, гърчейки се.
— Какъв… — промълви той.
— Какво? — попитах.
— Какъв велик артист умира.
— Да, Нероне, и какво чудовище! — отвърнах му.
Очите му вече застиваха в смъртта, докато Феон и останалите удържаха войниците. Измъкнах се по тесен тунел, който водеше до стара изба за вино, чийто покрив отдавна липсваше. Покатерих се по стените и отдалеч видях войниците, струпани около конете си. Крих се известно време, после избягах. Последният от великия род на Клавдиите бе умрял като плъх в мръсната изба.
Оставих останалите свидетели на смъртта му като секретаря му да си припишат почестите, че са го убедили да умре и по този начин са спестили на Рим и сената унизителния процес. Месеци наред не се доближих до Рим, наблюдавах как пълководците се бият за империята. Галба, Отон, Вителий — всички царуваха за кратко, преди да последват Нерон в смъртта, оставяйки империята на онази хитра стара лисица Веспасиан и двамата му любими синове Тит и Домиций. Сцената беше опразнена. Тиберий, Клавдий, Агрипина, Нерон и всичките им хрантутници бяха ответи от вятъра на времето като листа през есента — изсъхнали и мъртви — и от тях бе останала само вихрушка от спомени. Купих си малко стопанство недалеч от Мизен, за да бъда близо до гроба на домина. Издигнах й хубава надгробна плоча, носех й цветя. Ожених се за местно момиче, което бе мило и добро и се интересуваше повече от сезоните, почвата и морето, отколкото от яростния стремеж към власт. Тя стана последователка на Христос и се опита да убеди и мен, но аз отказах. Една нощ тя се сгуши в мен и ми каза на ухото: