Домина (Тайните на древния Рим)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Тайните на Древния Рим #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домина (Тайните на древния Рим)». Краткое содержание книги:
Пищност и разруха, предателства и нечовешка жестокост бележат властването на Тиберий и Калигула. В тези времена Агрипина трябва да се бори за себе си и за своя син като гладиатор на арена — осъдена да се сражава сама, да победи или да загине. Смела и прозорлива, тя оцелява сред интриги и заговори, успява да надживее и страшното време, когато начело на Римската империя застава безумният й брат Калигула. Агрипина има една страст и една слабост — обичта към единствения й син Нерон. За да стане Нерон император, тя е готова на всичко, дори да върви през трупове.
Сбъдването на тази мечта за нея е началото на края — Агрипина отново е на арената и трябва да убие или да загине.
Какво стана с Тигелин и Локуста? Нерон не ги уби, но други го направиха. Гледах как развеждаха Локуста из Рим, преди да я удушат и когато срещнах погледа й, направих онзи знак, с който проклинаш човека, който всеки миг ще премине в подземния свят. Други загинаха също насилствено. Попея, която беше изместила Актея в чувствата на Нерон, забременя, но той преби с ритници и майката, и нероденото й дете в пристъп на гняв. Младата Октавия пък беше осъдена и приканена да пререже вените си. Горкото момиче бе толкова уплашено, че кръвта му не течеше, затова я удавиха във вряла вода. Нерон искаше да се разведе с нея, за да се ожени за закръглената Попея и я осъди по фалшиво обвинение в изневяра.
— С кого? — изплака Октавия.
Нерон се зачуди чие име да спомене и накрая назова стария си приятел Аницет.
— Признай, че си спал с Октавия! — настоя Нерон. Или ще те осъдя, задето уби майка ми.
Аницет призна и получи разрешение да се оттегли за приятен живот на Сардиния, където го намерих. Переше дрехите си в бъчва с мазна вода, когато му прерязах гърлото. Бях го издирвал цели шест месеца. И всички останали преминаха в мрака, някои тихо, други ругаейки.
Нерон ставаше все по-страшен. Превърна се в нов Калигула. Престъпленията и жестокостта му изумяваха всички. Той плячкоса хазната и превърна императорската титла в посмешище. Недоволните в провинциите се умножаваха, а Виндекс, римският наместник в Аквитания, се разбунтува и пое с войските си към Рим. Това беше възможността, която чаках.
Докато Нерон умираше от страх, аз се присъединих към прислугата му, успокоявайки го с лъжливи утешения и обещания. Императорът се беше променил. Лицето му бе загрубяло и изпъстрено с вени, вратът — дебел и набит, шкембето му приличаше на издут чувал. До самия край той не можеше да повярва какво става. Стискаше ръката ми и от очите му бликаха сълзи.
— Радвам се, че дойде, Парменон — прошепна той. Във времена като тези имам нужда от приятелите и съюзниците си.
Беше забравил напълно за онази тъмна ветровита нощ във вилата на Агрипина. Из цял Рим се явяваха поличби. Подпомогнах ги като привързах чувал към една от статуите му с надпис: „Той напълно заслужи това“ — зловещо напомняне за смъртта на Агрипина. Чувалът беше символ на древното наказание за майцеубийство: зашивали виновника в чувал заедно с козел, отровна змия и маймуна и го хвърляли в морето. Подобни предзнаменования плашеха Нерон. Той ме завлече в спалнята си, която изглеждаше разхвърляна и непреметена.
— Снощи — прошепна императорът, — сънувах, че управлявам кораб, но изведнъж рулят беше изтръгнат от ръцете ми. Духът на Октавия се приближи и се опита да ме завлече във водата. Над нея имаше облак летящи мравки! Те ме грабнаха и ме отнесоха в мавзолея на Август, където вратите се отвориха и прокънтя глас: „ВЛЕЗ, НЕРОНЕ, ОТДАВНА ТЕ ЧАКАМ!“ — Той притисна пръсти към устата си. — Какво да правя, Парменон, какво да правя? Защо мама не е тук!
Останалите се събраха около него, освободеният му роб Феон, секретарят му Епафродит, Актея, вярна както винаги, и последното му увлечение — млад грък на име Спор, който изключително приличаше на Попея. Според слуховете, умел лекар бе превърнал Спор в жена.
Те не можеха да му помогнат, само го съветваха да избяга, но Нерон все още протакаше.
— Наистина ли трябва да бягам? — хленчеше той. Трябва ли господарят на света да търчи като крадец в мрака, увит в наметалото си?
Същата вечер, 8 юни, нови писма пристигнаха в двореца. Още легиони се бяха отрекли от клетвата си за вярност към него. В яростен изблик Нерон счупи любимите си чаши. Специална отрова му беше изпратена в златно ковчеже. Карах го да отиде в градините на Сервилия и да се срещне с няколко преторианци, макар да знаех каква ще е реакцията им. Те му се подиграваха, че се бои от смъртта и се оттеглиха.