Домина (Тайните на древния Рим)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Тайните на Древния Рим #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домина (Тайните на древния Рим)». Краткое содержание книги:
Пищност и разруха, предателства и нечовешка жестокост бележат властването на Тиберий и Калигула. В тези времена Агрипина трябва да се бори за себе си и за своя син като гладиатор на арена — осъдена да се сражава сама, да победи или да загине. Смела и прозорлива, тя оцелява сред интриги и заговори, успява да надживее и страшното време, когато начело на Римската империя застава безумният й брат Калигула. Агрипина има една страст и една слабост — обичта към единствения й син Нерон. За да стане Нерон император, тя е готова на всичко, дори да върви през трупове.
Сбъдването на тази мечта за нея е началото на края — Агрипина отново е на арената и трябва да убие или да загине.
Херкулес се поколеба.
— Пронижи утробата ми! — извика Агрипина.
Той замахна и заби кинжала до дръжката. Агрипина се изви като дъга със затворени очи и отворена уста. После се свлече на пода. Измъкнах се през вратата и се скрих в сенките. Не спирах да треперя. Все едно бях обгърнат от ледена вихрушка, която смразяваше ума и сърцето ми. Тримата убийци отстъпиха и се спогледаха уплашено. Чу се шум от стъпки и сянката на Нерон падна върху прага. Той ми се усмихна криво и аз видях лицето на Калигула. Двама демони в един! Нерон протегна ръка с пръсти, свити като нокти на хищна птица и натисна главата ми към стената.
— Мъртва ли е? — Гласът му беше дълбок и дрезгав. — Мъртва ли е майка ми?
Той влезе в стаята, приклекна и се надвеси над трупа.
— Дайте ми още вино.
Аницет му наля в същата чаша, от която бе пила Агрипина. Нерон отпи от нея, протегна ръка и докосна локвата кръв. Втренчи се в нея, хвана робата на майка си и я разкъса докрай. После внимателно огледа трупа, спирайки се на всяка рана и синина.
— Беше красива — прошепна той. — Нали, Аницет? Погледни гърдите, шията й.
Тишината в стаята стана потискаща. Нерон се изправи.
— Парменон, още ли си там? — той погледна към тавана. — Ами мама? Усещаш ли присъствието й, Аницет? Духа й? Каква чудесна двойка са с чичо Калигула.
Нерон започна да подскача от крак на крак. Приближи се до прозореца, погледна към избледняващата луна, отдръпна се бързо и опря гръб в стената.
— Тя е в градината! — прошепна той. — Аницет, дай ми, намери ми черен боб.
Аницет стоеше като вкопан.
— Донеси ми боб! — изръмжа Нерон.
Мъжът хукна към вратата, хвърляйки ми уплашен поглед. Малко по-късно се върна и сложи шепа боб в ръката на Нерон. Чудовището отметна глава и сложи бобените зърна в устата си. Няколко от тях изтракаха върху пода. Нерон събу сандалите си и изпълни странен танц — популярен ритуал за прогонване на духове. После избяга в градината, където бликаше малък фонтан. Три пъти изми ръцете си в ледената вода, после се върна, щракна пръсти и изплю през рамо зърната, които бе натъпкал в устата си. После спря задъхан, промълви някакви странни думи — заклинания, които бе научил. През цялото време аз стоях неподвижен, докато лявата страна на лицето ми изтръпна и започнах да я разтривам. Исках да избягам, но не можех. Виждах само лудия и трупа на Агрипина.
— Цезаре — Аницет пристъпи и го хвана за рамото.
— Какво има? — дрезгаво попита чудовището.
— Поздравявам те — успокоително каза мъжът, — че успя да предотвратиш заговора срещу живота ти.
— Така ли? — тревожно попита Нерон. Още беше полупиян.
Аницет посочи Агрипина.
— Тя беше виновна, всички знаем за заплахите й.
Нерон залитна към един стол и седна.
— Ами съучастникът й? — уплашено попита той.
Аницет обърна глава и ми се усмихна в мрака.
— Той е тук, стои до вратата. Ще го върнем в Рим. Сигурен съм, че Тигелин с радост ще го разпита.
Аницет тръгна към мен. Дори не трепна, когато сандалите му стъпиха в кръвта на Агрипина. Протегна меча си и притисна върха му до гърлото ми.
— Очите и ушите на Агрипина — прошепна той. Какво ще правиш, Парменон? Ще се молиш ли за пощада? Херкулес? Оберитий! Вържете му ръцете.
Двамата главорези се приближиха. Усещах топли ръце да ме докосват и изваждат от празнотата, която ме бе погълнала след случилото се. Вече никога нямаше да разговарям с Агрипина, нямаше да й крещя, да й се усмихвам, да й казвам, че греши. И най-вече очите й вече никога нямаше да срещнат моите, да ми се усмихнат или намигнат. Знаех всичко за жестокостите й, за греховете й, но обичах Агрипина. Празнотата, която оставаше в живота ми без нея, прекърши душата ми. Нахвърлих се върху нападателите, копнеейки да грабна меч и да го забия дълбоко. Чух стъпки в коридора отвън и един от германите влезе да попита какво става. Аницет му излая да не се меси и да пази портата. Удряха ме, ритаха ме, извиха ми ръцете и ги вързаха. Принудиха ме да коленича, Херкулес ме хвана за косата и наведе главата ми. Чух изсвистяването на меча. Погледнах вляво и видях обутите му в сандали крака, присвитите колене. Готвеше се да стовари меча и да ме убие.
— Цезаре! — Гласът на Аницет беше нисък и успокояващ. — Трябва да го екзекутираме сега и да отнесем главата му в Рим като доказателство. Или, както казах, Тигелин може да го разпита. Когато Парменон признае в подробности как той и господарката му са заговорничили да те свалят, можем да го обявим публично и да прочетем признанията му пред сената, преторианците, провинциите и армията.