Домина (Тайните на древния Рим)

Виках всички лекари и знахари в Рим, но те я преглеждаха и си тръгваха, поклащайки глави. Играта на Нерон загрубяваше и той изпрати жената, която се преструваше на майка му, в къщата. Беше смразяващо преживяване: тя приличаше досущ на Агрипина, докато не си отвори устата и не видяхме почернелите й зъби. Най-накрая реших да преговарям. Дни наред търках пода пред кабинета на Сенека, докато лукавият стар ибериец най-после ме прие. Оглеждаше ме с черните си очи, а на устните му играеше лека усмивка.

— Господарката ти ще получи спокойствие, Парменон, щом остави и Рим, и императора на мира.

— Изгнание ли? — попитах.

— Когато остави Нерон и империята на мира — каза той и махна ръка в знак, че съм свободен.

В края на седмицата, въпреки възраженията й, Ацерония и аз натоварихме Агрипина в една носилка. Събрахме каквото можахме и поехме към Анций. Може би трябваше да изчакам, защото скоро вниманието на Нерон беше отвлечено от жестоките шеги с майка му, но не от Актея, а от новата му голяма любов — красивата, изящна Попея. Но по това време ние вече бяхме напуснали Рим. Агрипина започна да се възстановява, още преди да стигнем Анций, разпитваше къде отиваме и се шегуваше колко е скромна свитата на майката на императора.

И така, пристигнахме в Анций и се наслаждавахме на меките летни дни, хубава храна и добри вина, а Агрипина си намери нов любовник — гръцкия актьор Калиен. Свикнахме да прекарваме все повече следобеди заедно в градината, припомняхме си миналото и се чудехме какво ще ни донесе бъдещето. Дори тогава Агрипина беше убедена, че любовта на сина й е само заспала, а не мъртва. Затова прие поканата на Нерон да отиде в Бая и да присъства на онова последно, разкошно пиршество. Заради силната си и безусловна любов към чудовището, тя тръгна нощем с кораб през Неаполския залив и едва не беше удавена от подчинените му. И накрая, благодарение на тази всепоглъщаща любов, двамата седяхме в тъмната студена вила и чакахме любимият й син да довърши онова, което беше започнал.