Дъблинчани. Портрет на художника като млад

— Ирландските епископи и свещеници си казаха думата и ние трябва да им се подчиним165 — отвърна Данте.

— Те по-добре да оставят политиката, иначе народът ще остави тяхната църква — каза господин Кейси.

— Чувате ли? — запита Данте, обръщайки се към госпожа Дедалус.

— Господин Кейси! Саймън! Стига толкова — рече госпожа Дедалус.

— Лошо! Лошо! — промърмори чичо Чарлз.

— Какво?! — викна господин Дедалус. — Мигар трябваше да го изоставим по заповед на англичаните?

— Той вече не бе достоен да води народа — каза Данте. — Беше отявлен грешник.

— Всички сме грешници, и то окаяни грешници — студено забеляза господин Кейси.

— … Но горко томува, чрез когото дохожда съблазън — каза госпожа Райордан. — За него е по-добре, ако му надянат воденичен камък на шията и го хвърлят в морето, нежели да съблазни едного от тия малките166.

Това е словото на светия Дух.

— Скверно слово, ако питате мен — хладно каза господин Дедалус.

— Саймън! Саймън! Малкият! — обади се чичо Чарлз.

— Да де… Искам да кажа… абе сетих се какви скверни слова говореше хамалинът на гарата — рече господин Дедалус. — Такава работа значи. Я да видя чинията ти, Стивън. На, и всичко да си изядеш.

Той напълни чинията на Стивън и сложи на чичо Чарлз и на господин Кейси големи късове от пуйката, като обилно ги поля със сос. Госпожа Дедалус почти не хапваше, а Данте стоеше, скръстила ръце в скута си. Лицето й бе почервеняло. Господин Дедалус разряза остатъка от пуйката и каза:

— А тая вкусна мръвка се вика по нашенски папски нос или, просто казано, трътка. Иска ли някой от уважаемите дами и господа…

Той вдигна с вилицата едно парче от пуйката. Никой не отговори. Господин Дедалус го сложи в чинията си и рече:

— Е, да не кажете, че не съм ви поканил. Я сам да си го изям, че напоследък нещо не съм добре.

Той смигна на Стивън, сложи обратно капака и отново започна да яде.

Настъпи тишина. След малко господин Дедалус подзе:

— Е, хубаво време се задържа днеска. Сума народ бе надошъл.

Никой не продумваше. Той отново подзе:

— Тая Коледа дойде повече народ от миналата.

Той огледа другите, които бяха свели лица над чиниите си, и като не получи отговор, почака още малко, сетне горчиво рече:

— Така или иначе развали ми се коледната трапеза.

— Нито щастие, ни благодат ще влязат в дом, където няма уважение към църковните пастири — каза Данте.

Господин Дедалус хвърли ножа и вилицата си в чинията.

— Уважение ли?! — викна той. — Към кого? Към Били Бърната167 или към Негово Благоутробие от Арма? Уважение!

— Църковни князе! — презрително процеди господин Кейси.

— На лорд Литрим коняри!168 — добави господин Дедалус.

— Те са миропомазани и са гордостта на страната — заяви Данте.

— Негово благоутробие, божий чревоугодник — грубо повтори господин Дедалус. — Като заспи — ангел небесен. Ама да го видите само как лапа зиме свинско със зеле! Леле, мале!