Дъблинчани. Портрет на художника като млад
- Автор: Джойс Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Г. Христофоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дъблинчани. Портрет на художника като млад». Краткое содержание книги:
Той се обърна към Данте и каза:
— Ама вие днес изобщо носа си не подадохте навън, госпожо Райордан?
Данте се намръщи и отсече:
— Не.
Господин Дедалус пусна полите си и отиде до бюфета. Извади отвътре голям глинен кърчаг с уиски и бавно започна да пълни гарафата, като от време на време се навеждаше да види колко е сипал. После прибра кърчага в бюфета, наля по малко в две чаши, добави вода и се върна с тях при камината.
— Ще сръбнем ли капчица за апетит, Джон? — попита той.
Господин Кейси взе чашата, отпи и я постави до себе си на камината. После каза:
— Брей, все си мисля как нашият приятел Кристофър майстори от онова, неговото шампанско…
Той прихна да се смее, закашля се и добави:
— … от гърмящото де, за тия приятелчета.163
Господин Дедалус гръмко се изсмя.
— Кой, Кристи ли? — каза той. — Във всяка от брадавиците по плешивото му теме има повече пипе, отколкото в цяла глутница лисугери.
Той наведе глава, затвори очи, облиза се доволно и взе да имитира гласа на хотелиера:
— Ас какъв сладък гласец ти говори — света вода ненапита. Мед му капе от устата, господ да ни го пази.
Господин Кейси още не можеше да се съвземе от кашлицата и смеха си. Стивън позна гласа и физиономията на хотелиера, когото баща му имитираше, и се засмя.
Господин Дедалус намести монокъла си, вторачи се в него и му рече тихо и ласкаво:
— Ами ти, кутренцето ми, на какво се смееш?
Влязоха прислужниците и сложиха блюдата на масата. След тях дойде госпожа Дедалус и покани всички.
— Моля, сядайте — каза тя.
Господин Дедалус се изправи до масата и каза:
— Заповядайте, госпожо Райордан. И ти, Джон, сядай, друже.
Той погледна към чичо Чарлз и му рече:
— Хайде, сър, птицата чака.
Щом всички се разположиха, той хвана капака на блюдото, но тутакси дръпна ръката си и каза:
— Хайде, Стивън.
Стивън стана, за да прочете молитвата:
Благослови ни, Господи, и благослови тия Твои дарове, които милостиво ни провождаш в името на Исуса Христа, нашия Господ. Амин.
Всички се прекръстиха и господин Дедалус с доволна въздишка вдигна тежкия капак от блюдото, осеян по края с бляскави капчици.
Стивън погледна тлъстата пуйка, която вече бе видял на кухненската маса овързана и набодена на шиш. Баща му бе платил за нея цяла гвинея в магазина на Дън на улица „Д’Олиер“164, а продавачът няколко пъти я бе мушнал по гърдите, за да покаже колко е хубава; той си спомни и гласа на продавача, който каза:
— Вземете тая, сър. Няма ала-бала. Пръстите ще си оближете.
Защо господин Барет в Клонгоус наричаше пуйка пердашката, с която биеше през ръцете? Но Клонгоус бе далеч, а тежката миризма на топла пуйка, шунка и целина, която се вдигаше от блюдата и чиниите, буйният огън, който пламтеше в камината, и зеленият бръшлян и червената коледна звезда те караха да се чувстваш така щастлив, и щом обедът свърши, ще донесат огромния коледен пудинг, украсен с обелени бадеми и вейки коледна звезда, около който препускат синкави пламъчета, а на върха му се вее малко зелено знаменце.
Това бе първият му коледен обед и той си представи как малките му братя и сестри чакат сега в детската стая да дойде ред на пудинга, както сам често бе чакал. Чувстваше се странно и някак по-възрастен в ученическата си униформа с широка ниска яка. А сутринта, когато майка му го доведе в гостната, облечен за църква, баща му заплака. Понеже си спомнил за своя баща. И чичо Чарлз каза същото.
Господин Дедалус покри блюдото и лакомо залапа. След малко той каза:
— Бедният ни Кристи, и той я заплете една…
— Саймън — рече госпожа Дедалус, — не си предложил сос на госпожа Райордан.
Господин Дедалус грабна сосиерата.
— Не съм ли?! — възкликна той. — Зло да ви забрави, госпожо Райордан, простете на слепия!
Данте покри с ръце чинията си и каза:
— Не, благодаря.
Господин Дедалус се обърна към чичо Чарлз:
— Върви ли ви хапката, сър?
— Като кралската поща, Саймън.
— Ами ти, Джон?
— Аз съм наред. Гледай се ти — давай, давай!
— За теб, Мери? Я подай чинията, Стивън, ушите ще ти заплющят от тоя сос!
Той щедро напълни чинията на Стивън със сос и отново върна сосиерата на масата. После попита чичо Чарлз крехко ли е месото. Чичо Чарлз не можа да отговори, защото устата му беше пълна, но утвърдително закима с глава.
— Ама как нашият човек му затвори устата на каноника, а? — подхвърли господин Дедалус.
— Кой да очаква подобна смелост от него? — каза господин Кейси.
— Ще ви плащам лептата си, отче, като спрете да обръщате храма божи в изборджийско сборище.
163
Намек, че човекът е правел бомби за Фенианското братство.
164
Много реномиран и все още съществуващ в Дъблин магазин. Цялата сцена на коледната трапеза показва, че семейството още живее в благополучие, но в действителност финансовите затруднения на Джон Джойс започват тъкмо по това време.