Сойка-присмехулка
- Автор: Коллинз Сьюзен
- Серия: The Hunger Games #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Екслибрис
- ISBN: 978-954-820-875-8
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Сойка-присмехулка». Краткое содержание книги:
— Взвод Четиристотин петдесет и едно, избрани сте за специална мисия — започва той. Прехапвам устната си отвътре, като се надявам, че по някакво чудо тази мисия е да убием Сноу. — Имаме много снайперисти, но голям недостиг на снимачни екипи. Ето защо вие ще бъдете нашия „Звезден взвод“. Вие ще бъдете екранните лица на инвазията.
Разочарование, шок, а после — гняв преминават из групата.
— Искате да кажете, че няма да участваме в истински бойни действия — казва троснато Гейл.
— Ще участвате в бойни действия, но може би невинаги на предната линия. Ако изобщо в този тип война може да се говори за предна линия — казва Плутарх.
— Никой от нас не иска това. — Думите на Финик са последвани от всеобщо одобрително мърморене, но аз мълча. — Ще се бием.
— Трябва да бъдете възможно най-полезни за военните действия — казва Плутарх. — И решихме, че сте най-ценни по телевизията. Само погледнете какво въздействие имаше Катнис, когато се появи в костюма си на Сойка-присмехулка. Преобърна хода на целия бунт. Забелязвате ли, че единствено тя не се оплаква? Това е, защото разбира колко важно е екранното присъствие.
Всъщност Катнис не се оплаква, защото няма намерение да остане със „Звездния взвод“, но осъзнава, че за да осъществи плановете си, първо е необходимо да се добере до Капитола. Все пак се държа прекалено послушно, може да събудя подозрения.
— Но няма само да играем пред камерите, нали? — питам аз. — Това би било прахосване на талант.
— Не се тревожи — казва ми Плутарх. — Ще ви се наложи да стреляте по съвсем истински мишени. Но искам да се пазите. Имам си достатъчно грижи и без да се налага да ви търся заместници. Сега вървете в Капитола и направете добро шоу.
Сутринта, когато потегляме, се сбогувам с майка си и с Прим. Не съм им казала, че отбранителните позиции на Капитола са като огледално отражение на оръжията на арената, но фактът, че отивам на война, е ужасен сам по себе си. Майка ми дълго време ме прегръща силно. Усещам сълзи по бузата й — нещо, което тя сдържа, когато ме избраха за Игрите.
— Не се тревожи. Ще бъда в пълна безопасност. Дори не съм истински войник, а една от телевизионните марионетки на Плутарх — успокоявам я аз.
Прим ме изпраща чак до вратата на болницата.
— Как се чувстваш?
— По-добре, като знам, че си на място, където Сноу не може да ти направи нищо.
— Следващия път, когато се срещнем, ще сме се отървали от него — казва Прим твърдо. После обвива ръце около врата ми. — Пази се.
Обмислям дали да не се сбогувам за последно с Пийта и решавам, че само ще е по-зле и за двама ни. Но все пак пускам перлата в джоба на униформата си. За спомен от момчето с хляба.
Един ховъркрафт ни откарва не къде да е, а в Окръг 12, където пред огневата зона е подготвена импровизирана зона за транспортиране. Този път няма луксозни влакове, а товарен вагон, претъпкан догоре с войници в тъмносиви униформи, които спят с глави върху раниците си. След двудневно пътуване слизаме в един от планинските тунели, които водят към Капитола и изминаваме остатъка от шестчасовия преход пеша, като внимаваме да стъпваме само по очертаната със светеща зелена боя линия.
Излизаме в бунтовническия лагер — район, обхващащ десет пресечки от железопътната гара, където двамата с Пийта пристигнахме предишните пъти. Из нея вече се тълпят войници. Определят на Взвод 451 място, където да разпънем палатките си. Този район е бил подсигурен преди повече от седмица. Бунтовниците отблъснали миротворците, като дали стотици жертви. Войските на Капитола са отстъпили и са се прегрупирали по-навътре в града. Делят ни празни и подканващи улици, осеяните със скрити капани. Всяка ще трябва да бъде прочистена от „клопките“, преди да можем да продължим.
Мичъл пита за бомбардировките от ховъркрафти — палатките ни са на открито и се чувстваме уязвими, — но Богс казва, че няма защо да се притесняваме от това. По-голямата част от въздушните сили на Капитола са унищожени в Окръг 2 или по време на инвазията. Ако са им останали някакви самолети, то те си ги пазят. Вероятно за да могат Сноу и вътрешното му обкръжение да избягат в последната минута в някой президентски бункер, ако се наложи. Собствените ни ховъркрафти бяха принудени да останат на земята, след като противовъздушните ракети на Капитола унищожиха първите няколко вълни. Битките в тази война ще се водят по улиците с — да се надяваме — само незначителни щети върху инфраструктурата и минимум човешки жертви. Бунтовниците искат Капитола, точно както Капитолът искаше Окръг 13.