Белият нинджа (Част II)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Белият нинджа (Част II)». Краткое содержание книги:
Томи спря на брега на Теменужената река. Гъмжило от лодки се полюшваше на котвите си в очакване товарът им да бъде прехвърлен на брега, измит с водна струя и оценен за сутрешния пазар.
Но работата беше замряла. Мъжете в лодките бяха отправили поглед към двуметровата безформена купчина на брега, покрита с пластмасова мушама.
— Извадили са го от реката преди около четирийсет минути и веднага ме повикаха — каза Томи и посочи с ръка: — Ей при онази лодка се е появило тялото… Собственикът видял какво се е блъснало в борда и веднага извикал полиция.
Кимна на униформените служители и мушамата се плъзна встрани.
— Господи! — простена Нанги.
— Той ли е? — погледна го Томи. — Можете ли да го идентифицирате?
— Да — отвърна Нанги и с мъка преглътна буцата, застанала на гърлото му. — Това е Плъха.
Томи кимна, помълча малко, после каза:
— Не мога да кажа какво точно се е случило, но към тялото са били привързани тежести, най-вероятно железни пръти. Обикновено действат така…
— Кой?
— Якудза.
Нанги се наведе над подутия труп на Плъха.
— Това не е работа на Якудза — промълви той.
— Изглеждате съвсем сигурен в думите си.
— И наистина съм — изправи се Нанги. — Плъха имаше много приятели сред бандите на Якудза.
— Където има приятели, има и врагове — отбеляза Томи. — Това е законът на джунглата.
— Вярно е — кимна Нанги. — Но я погледнете тези рани. Нанесени са с тежко и тъпо оръжие… — Наведе се да ги разгледа по-отблизо и добави: — Според мен е било използвано „тецубо“…
— Това не е ли древно оръжие, използвано по времето на феодализма? — попита Томи и също се наведе над трупа. — Доколкото си спомням уроците по история, с подобно оръжие са пробивали брони и са чупели краката на конете… Не ми се беше случвало да се сблъсквам с неговата употреба в наши дни…
— Аз съм виждал подобно нещо, беше преди много години — каза Нанги. — Истинският двубой „тецубо“ не е гледка, която може да се нарече приятна. За хвърлянето на железен прът с топка на края се изисква както изключително умение, така и наличие на огромна физическа сила. — Опря буза в драконовата глава, която заместваше дръжката на бастуна му и тихо промълви: — Бедното момче! Сблъскало се е с истински злодей. Двубоите „тецубо“ имат само един завършек — смъртта.
— Искате да кажете, че днес все още има такива бойци?
— Пред нас лежи доказателството за тяхното съществуване — отвърна Нанги и бавно се изправи. Сбогуването му с Плъха беше приключило, двамата се отдалечиха от екипа полицейски служители. — Какво са открили в тялото?
— Нищо — отвърна Томи. — Или е бил с празни джобове, или някой го е претърсил, преди да го бутне във водата. Втората възможност ми се струва далеч по-вероятна.
— На мен също, макар че Плъха беше изключително предпазлив — кимна Нанги. — Никога не би носил в себе си нещо повече от фалшиви документи за самоличност и малко пари. Не би допуснал някой да разбере с какво се занимава…
— Едва ли биха ни безпокоили с някакъв удавник, ако не беше подробното описание на външния му вид, което предадох на оперативните групи веднага след като го получих от вас — рече Томи. — Съжалявам, Нанги-сан…
— Наистина има за какво — кимна Нанги. — Плъха беше моето око и ухо в царството на Кусунда Икуза. По време на последната ни среща ми даде само най-обща информация за това, до което беше успял да се добере. Убеден съм, че има още много важни неща, които така и няма да научим. — А може би и няма да е необходимо, помисли си Нанги. Той вече бе успял да открие главната причина за апетита на Икуза към „Сато Интернешънъл“ — технологията за производство на чипа T-PRAM.
Но това все още бяха предположения, Нанги ясно го съзнаваше. Необходими му бяха факти, които да ги превърнат в неоспорима истина. Ех, ако убитият можеше да говори, въздъхна в себе си той. Какви тайни щеше да ми разкриеш, Плъх?
— Едно от нещата, за които ми спомена, е доста интересно — каза на глас той. — Между Икуза и Килан Ороши — дъщерята на президента на „Накано“, съществува интимна връзка. И на двамата това ни се стори доста странно. А сега тя май ще се окаже единствената нишка, за която можем да се заловим.
— Детектив Язава!
Двамата едновременно се обърнаха и видяха, че един полицай от оперативния екип настойчиво маха с ръка. Приближиха се отново до трупа, вече прехвърлен в носилка и готов за отнасяне.
— Вижте какво открихме — посочи с ръка полицаят. — При изплуването му на повърхността лявата обувка вероятно се е изхлузила. Обърнете внимание на мястото между големия пръст на крака му и останалите…