Бесове

Всички тутакси бяха научили, че Юлия Михайловна направила на Варвара Петровна извънредна визита и че на входа й било съобщено, че „поради неразположение не могат я прие“. Освен това два дни след тая си визита Юлия Михайловна пращала нарочен човек да пита за здравето на Варвара Петровна. Най-сетне тя навред бе започнала да „защитава“ Варвара Петровна, разбира се, само в най-висшия смисъл, тоест по възможност най-неопределено. Всички първоначални прибързани намеци за неделната история изслушвала строго и хладно, тъй че през следващите дни вече не ги подновяваха в нейно присъствие. Така навред се затвърди мнението, че Юлия Михайловна не само знае цялата тази тайнствена история, но знае и целия й тайнствен смисъл до най-малките подробности, и то не като странично лице, а като съучастница. Ще кажа впрочем, че малко по малко тя бе вече почнала да придобива у нас онова голямо влияние, за което жадуваше и към което тъй несъмнено се домогваше, и вече се виждаше „заобиколена“. Част от обществото й призна, че има практически ум и такт… но за това после. С нейното покровителство се обясняваха отчасти и твърде бързите успехи на Пьотър Степанович в нашето общество — успехи, които особено бяха поразили тогава Степан Трофимович.

Ние с него може би и преувеличавахме. Първо, Пьотър Степанович още в първите четири дни след появяването си почти моментално се изпозапозна с целия град. Появил се беше в неделя, а във вторник вече го срещнах в една каляска с Артемий Павлович Гаганов, човек горд, раздразнителен и нафукан въпреки цялото си светско държане — с когото поради характера му беше доста трудно да се спогодиш. Пьотър Степанович бе приет прекрасно и у губернатора, та чак дотам, че тутакси зае положението на близък или, тъй да се каже, желан млад човек; той обядваше у Юлия Михайловна почти ежедневно. С нея се бе запознал още в Швейцария, но в бързия му успех в дома на негово превъзходителство наистина имаше нещо любопитно. Все пак нали навремето минаваше за революционер емигрант, истина или не, в странство бе участвал в някакви издания и конгреси, „което може от вестниците да се докаже“, както злобно се изрази пред мен при една среща Альоша Телятников, сега, уви, уволнено чиновниче, а доскоро също желан млад човек в дома на стария губернатор. Тук имаше обаче един такъв факт: бившият революционер се бе завърнал в любезното си отечество не само без всякакви неприятности, но едва ли не с поощрения; ще рече, може и нищо да не е имало. Липутин ми беше пошушнал веднъж, че според слуховете Пьотър Степанович бил се покаял някъде, назовал няколко други имена, обещал и занапред да бъде полезен на отечеството и може би по тоя начин загладил вината си и получил опрощение. Предадох тази злобна фраза на Степан Трофимович и той, въпреки че почти не бе в състояние да разсъждава, здравата се замисли. Впоследствие се разбра, че Пьотър Степанович е пристигнал с превъзходни препоръчителни писма, във всеки случай донесъл бе такова на губернаторшата от едно извънредно високопоставено петербургско бабе, чийто мъж бе един от най-високопоставените петербургски старчоци. Това бабе, кръстница на Юлия Михайловна, споменаваше в писмото си, че и граф К. добре познавал Пьотър Степанович чрез Николай Всеволодович, приел го ласкаво и го намирал „достоен млад човек, независимо от бившите му заблуждения“. Юлия Михайловна донемайкъде ценеше оскъдните си и с такъв труд поддържани връзки с „висшето общество“, и то се знае, зарадвала се беше на писмото на високопоставеното бабе; но все пак тук имаше и нещо по-особено. Тя беше поставила дори съпруга си в почти фамилиарни отношения с Пьотър Степанович, тъй че господин Лембке се бе оплаквал… но за това после. Ще отбележа само за напомняне, че и великият писател се бе отнесъл към Пьотър Степанович твърде благосклонно и тутакси го бе поканил у дома си. Такава прибързаност от страна на един толкова зает със себе си човек уязви Степан Трофимович повече от всичко друго; но аз си го обясних инак: прикотквайки нихилиста, господин Кармазинов е имал предвид, разбира се, връзките му с прогресивната младеж от двете столици. Великият писател просто трепереше пред най-новата революционна младеж и въобразявайки си поради своето незнание, че тя държи в ръцете си ключа на руското бъдеще, унизително й се подмазваше главно защото тя не му обръщаше никакво внимание.