Бесове

Отново настъпи мълчание.

— Те са хитри; в неделя се бяха наговорили… — изтърси той внезапно.

— О, без съмнение — викнах аз, изостряйки уши, — всичко това бе нагласено и съшито с бели конци и тъй зле разиграно.

— Аз не за това. Известно ли ви е, че всичко това бе съшито с бели конци нарочно, за да го забележат онези… които трябва? Разбирате ли го?

— Не, не разбирам.

— Tant mieux. Passons168. Много съм нервен днес.

— Защо сте седнали да спорите с него, Степан Трофимович? — упрекнах го аз.

— Je voulais convertir169. Смешно ви е, разбира се. Cette pauvre леля, elle entendra de belles choses!170 О, друже мой, ще ми повярвате ли, че одеве се почувствах патриот! Впрочем аз винаги съм се чувствал руснак… да, истинският руснак и не може да бъде друг, освен каквито сме ние с вас. Il y a là dedans quelque chose d’aveugle et de louche171.

— Сигурно — отговорих аз.

— Друже мой, правдата, истинската правда винаги е неправдоподобна, знаете ли това? За да стане правдата правдоподобна, непременно трябва да й се притури малко лъжа. Хората винаги са постъпвали така. Може би тук има нещо, което ние не разбираме. Как мислите, има ли тук в това победоносно врещене нещо, което да не разбираме? Бих искал да има. Бих искал.

Аз не отговорих. Той също дълго мълча.

— Казват — френски ум… — разбърза се той внезапно, сякаш в треска — лъжа, винаги е било така. Защо да клеветим френския ум? Това е просто руски мързел, нашето унизително безсилие да родим идея, нашият отвратителен паразитизъм сред другите народи. Il sont tout simplement des paresseux172, а не френският ум. О, за благото на човечеството русите трябва да бъдат изтребени като вредни паразити! Не, не бяха, не бяха такива нашите стремежи; аз не разбирам нищо. Престанах да разбирам! Ти разбираш ли, викам му аз, разбираш ли, че ако изкарвате на първи план и с такъв възторг гилотината, това е единствено защото да режеш глави е най-лесното, а да имаш идея е най-трудното нещо! Vous êtes des paresseux! Votre drapeau est une guenille, une impuissance173. Тия каруци или как беше там — трополенето на каруците, които возят хляб на човечеството, е по-полезно от Сикстинската мадона174, или как го казваха те… une bêtise dans ce genre175. Ти разбираш ли, викам му аз, разбираш ли, че освен от щастие човекът по същия начин и точно толкова се нуждае и от нещастие! Il rit. Ти, казва, пущаш разни „бон мо, клатейки си краката (той се изрази по-грубо) на мекия диван…“ И погледнете тоя ни обичай — баща и син да си говорят на ти: то хубаво, когато са добре, ами като се карат?

Пак помълчахме около минута.

— Cher — заключи той внезапно, понадигайки се бързо, — знаете ли, всичко това непременно ще свърши с нещо.

— Иска ли питане — казах аз.

— Vous ne comprenez pas. Passons176. Но… обикновено всичко на тоя свят свършва с едно нищо, но тук ще има нещо, непременно, непременно!

Стана, разходи се из стаята, обзет от извънредно силно вълнение, и като стигна пак до дивана, безсилно се тръшна на него.