Ключът на страшния съд

Криста не успя да мигне.

Нощта беше дълга, изпълнена със събития, които сякаш се развиваха от лошо към по-лошо. Но през последния час като че ли всичко тръгна на добре. След няколко минути щеше да разбере.

Стоеше пред горящия огън, облечена в италианска роба от кашмир. Камината беше достатъчно висока, за да влезе в нея, без да й се налага да се навежда. Пръстите на босите й крака ровеха самурения килим. Редицата готически прозорци, обковани в желязо, гледаха към покрития със сняг двор на замъка Акершхус. Луната обливаше света със сребърната си светлина, пламъците от огъня се отразяваха в прозорците.

А между тях бе и собственото й отражение.

Между огъня и леда.

Докато чакаше, през ума й мина стих от Робърт Фрост. Спомни си го как го бе учила в католическото девическо училище край Бостън, когато баща й идваше да я види вечер, докато майка й беше пияна.

Някои казват, че светът ще свърши в огън, други твърдят, че в лед.

Не й пукаше какъв ще е краят, стига тя да е на страната на победителя. Отново се загледа в пламъците, но си представяше друг огън. Огънят, който едва не бе съсипал всичко. Беше получила новината от английските планини малко след полунощ. Наблюдателят докладва, че запалителните заряди са свършили работата си успешно. Огънят обаче бързо беше излязъл от контрол и заплашваше да унищожи всичко. Наложи й се да чака още два часа, преди да получи потвърждение, че другите са успели да се измъкнат от гората. Че операцията е минала според плана.

„Ако се бях провалила…“

Побиха я ледени тръпки.

Щеше да е пълна катастрофа, особено след развоя на събитията в грандхотела. Доста време й бе нужно да открие, че Антонио Гравел е човекът, свързал се със сенатора, а той се оказа доста по-коварна мишена, отколкото бе предполагала. След като се бе свързал със сенатора, Гравел бе изчезнал. Нямаше го нито в хотела му, нито на срещата. Криста със закъснение научи за страстта му по млади проститутки, които нямаха нищо против малко по-груба игра. След като не успя да го намери достатъчно бързо, беше принудена да устрои засада в хотела. Получи се по-голяма каша, отколкото възнамеряваше, но нямаше време за по-изтънчени мерки. Освен това се надяваше да удари с един куршум два заека. Беше наредила на хората си да убият Антонио веднага щом влезе в хотела, после да използват настъпилия хаос и объркване, за да отстранят сенатора.

Смъртта на сенатор Горман не беше изрично поръчана. Той трябваше да бъде убит само ако Антонио разговаря с него, но Криста не обичаше половинчатите работи. Особено такива, които можеха да я разкрият. Джейсън Горман, влюбен до уши в приятелката си, бе изпратил на баща си нейни снимки.

Подобно излагане я тревожеше.

А тя не обичаше да изпитва тревога.