Опасно наследство
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Димитрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Опасно наследство». Краткое содержание книги:
Адам избухна в смях, а пилотът бавно се надигна и седна.
— Какво ще правим сега? — попита Банкс.
— Можеш ли да вървиш?
— Мисля, че да — каза Алан и внимателно се изправи. — По дяволите! Май че само глезенът ми не е в ред, но съм сигурен, че ще ми пречи да вървя бързо. По-добре тръгвай без мен. Ония с пушките са само на тридесетина минути зад нас.
— А ти какво ще правиш?
— През Втората световна война баща ми кацна на същите такива проклети ливади, но все пак успя да се добере до Англия, без да го хванат немците. Ще съм ти длъжник, Адам, защото ако успея да се върна, ще му затворя устата веднъж завинаги. Между другото, кои всъщност ни преследват?
— Руснаците — каза Адам, който вече се чудеше дали няма и други врагове по петите си.
— Руснаците — не би могло и да бъде по-добре. Ако бяха други, татко не би признал успеха ми.
Адам се усмихна, защото си помисли за своя собствен баща. Беше сигурен, че той много би харесал Алан Банкс. Инстинктивно напипа иконата и се успокои, че си е на мястото. Думите на пилота затвърдиха още повече намеренията му да се върне в Англия.
— Накъде? — попита Адам.
— Аз ще се отправя на изток, а за теб е по-добре да тръгнеш на запад, приятелю. Радвам се, че се запознахме — каза той и тръгна, като накуцваше.
— Не съм сигурен колко още мога да издържа, другарю майор.
— Опитай да се стегнеш, Валчек. Трябва да опиташ. Не можем да губим време да спираме — каза Романов. — Знам, че онзи самолет не е много далеч. Видях го да пада.
— Вярвам ти, другарю, но по-добре да умра спокойно до пътя, отколкото да агонизирам в колата.
Романов погледна колегата си, който беше прострелян в корема. Ръцете на Валчек бяха целите в кръв, ризата и панталоните му бяха прогизнали, той се опитваше отчаяно да запази самообладание. Притискаше стомаха си, като дете, когато му се повръща. Шофьорът също беше прострелян, но в гърба — докато се опитваше да избяга. Ако не беше издъхнал веднага, Романов сам би застрелял този негодник. Но с Валчек беше друго. Смелостта му беше безспорна. Той първо се беше заел със залегналите британци, а после с американците, които налетяха като вихрушка. Благодарение на Ментор Романов знаеше, че е пристигнал първи. Но сега трябваше да предупреди бързо агента, че някой информира и американците. Все пак Романов изпита задоволство при мисълта как измами американците и обърна стрелбата им срещу британците, докато той и Валчек изчакваха да ги довършат. Последен остана жив един американец, който непрекъснато стреляше по Валчек, докато се измъкваха.
Предполагаше, че има цял час, докато се наложи французи, британци и американци да дадат задоволително обяснение за труповете по изоставеното летище. Мислите на Романов се върнаха към Валчек. Другарят му беше започнал да стене.
— Да се отбием в гората — молеше той. — Не ми остава още дълго.
— Дръж се, другарю, дръж се — повтаряше Романов. — Не сме много далеч от Скот. Помисли за Родината.
— По дяволите Родината — каза Валчек. — Искам просто да умра спокойно.
Романов отново го погледна и осъзна, че само след минути ще е мъртъв. Въпреки усилията на Валчек, кръвта течеше по пода като от развален кран.
Романов забеляза пролука напред между дърветата. Включи дългите светлини и зави по някакъв черен път. Продължи по него, докато храсталаците се сгъстиха. Изключи фаровете и заобиколи колата, за да отвори вратата.
Валчек успя да направи само две-три стъпки и се свлече на земята, като все още придържаше вътрешностите си.
Романов се наведе и му помогна да се облегне на дънера на едно дърво.
— Остави ме да умра, другарю майор. Не си губи повече времето с мен.
Романов се намръщи.
— Как искаш да умреш, другарю? — попита той. — Бавно и мъчително или бързо и безболезнено?
— Остави ме, другарю. Искам да умра бавно, а ти тръгни след Скот, докато е още наблизо.
— Но ако американците те открият, могат да те принудят да говориш.
— Ти знаеш по-добре, другарю.
Романов прие укора, надигна се и като размисли за секунди, се втурна обратно към колата.
Валчек започна да се моли някой да го открие, след като този негодник замине. Той поначало не желаеше тази задача, но Заборски искаше някой да наблюдава Романов отблизо, а на Заборски не можеше да се противоречи.