Опасно наследство
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Димитрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Опасно наследство». Краткое содержание книги:
— Дал съм пълна газ — каза пилотът.
Стрелбата започна отново, но този път куршумите се забиваха в корпуса. При третия откос самолетът вече се движеше по-бързо от нападателя и Адам извика от радост, когато се отделиха от земята.
Погледна назад и видя, че Романов се е обърнал и стреля срещу някакъв цивилен.
— Не могат да ни ударят, освен ако нямат базука — каза капитан Банкс.
— Цар си — каза му Адам и се обърна към него.
— Като си помисля само, че жена ми искаше да ходим на театър тази вечер — каза през смях пилотът.
— Какво щяхте да гледате? — попита Адам.
— „Моята прекрасна лейди“.
— Не е ли време да се прибираме? — попита Пиърс и вдигна ръката си от крака на члена.
— Добра идея — каза той. — Само да уредя сметката.
— Ще си взема палтото и шалчето — каза Пиърс. — Ще те чакам след няколко минути.
— Чудесно — каза той.
После улови погледа на съдържателя и му направи знак с ръка. „Сметката“ се появи както обикновено — на лист хартия беше написана само една цифра. Естествено, сумата беше абсолютно изнудване и както винаги мъжът плати, без да коментира на тръгване. Благодари на съдържателя и изкачи прашните скърцащи стълби, които го изведоха на тротоара при компаньона му. Мъжът махна на едно такси и докато Пиърс се качваше отзад, каза на шофьора да кара към книжарница „Дилонс“.
— Не тук — каза той рязко, тъй като новият му приятел беше започнал да опипва с ръка крака му.
— Не мога да чакам — каза Пиърс. — Отдавна трябваше да съм в леглото.
— Отдавна трябваше да съм в леглото — повтори неволно мъжът и погледна часовника си. Жребият беше хвърлен. Те сигурно вече са стигнали: и сигурно този път са хванали Скот, и което е по-важно…
— Четири шилинга — каза шофьорът, като вдигна стъклото.
Мъжът му подаде пет шилинга и не изчака за рестото.
— Зад ъгъла — каза той и поведе Пиърс покрай книжарницата и после в малката пряка.
Слязоха бавно по каменните стълби, Пиърс го изчака да отключи и да запали лампите и чак после влезе.
— О, колко е уютно! — възкликна той. — Наистина е много уютно.
Капитан Алан Банкс гледаше надолу. Самолетът бавно се издигаше.
— А сега накъде? — попита Адам, най-сетне спокоен.
— Надявах се да е Англия, но се боя, че отговорът е друг — докъдето стигнем.
— Какво искаш да кажеш? — стресна се Адам.
— Виж индикатора за горивото — каза Алан Банкс и сложи показалеца си върху малката бяла стрелка, която беше между четвъртината и нулата. — Ако куршумите не бяха улучили резервоара, бензинът щеше да ни стигне до Нортхолт в Мидълсекс.
Малката бяла стрелка бързо се накланяше към червеното поле и след няколко секунди лявата перка престана да се върти.
— Ще кацна някъде в полето. Не мога да рискувам повече така, защото наблизо няма други летища. Слава богу, че поне нощта е ясна.
Самолетът започна бързо да слиза надолу.
— Ще се опитам да кацна ей на онази нива — каза капитанът и доволно посочи обширното равно поле западно от тях. После извика: — Дръж се здраво!
Самолетът се люшкаше почти неуправляем. Колкото по-ниско летяха, толкова по-малки изглеждаха предишните обширни равни пространства.
Адам инстинктивно хвана страничните дръжки на седалката и стисна зъби.
— Отпусни се — каза пилотът. — Самолетите „Бийвър“ са се приземявали и на много по-неподходящи места… — Колелата докоснаха кафявата земя. — По дяволите, каква кал! Не бях предвидил това — изпсува Банкс.
Колелата потънаха в меката почва и самолетът неочаквано заби нос.
Минаха няколко секунди и чак тогава Адам осъзна, че е жив, но е обърнат с главата надолу, а коланът го държи.
— Какво да направя сега? — попита той, но никой не му отговори.
Адам събра сили и започна да се тръска напред-назад, докато успя да се опре с ръка в стената и да стисне с крака лоста за управление. После успя да разкопчае колана и тупна върху покрива на самолета.
Надигна се и с облекчение откри, че няма нищо счупено. Бързо се огледа, но от пилота нямаше следа. Измъкна се от самолета и стъпи на земята. Загуби доста време, докато открие Алан Банкс на около тридесетина метра пред самолета. Пилотът лежеше по гръб неподвижно.
— Добре ли си? — попита той, преди Адам да му зададе същия въпрос.
— Добре съм, а ти?
— Окей. Сигурно съм изхвръкнал от самолета. Съжалявам за приземяването, приятелю. Трябва да призная, че не беше на ниво. Някой път пак ще опитаме.