Лунните градини

Малко от масите на терасата бяха заети, знатните гости на заведението предпочитаха уханния въздух на трапезарията вътре. Мурильо намираше удоволствие в бръмчащия долу уличен живот и знаеше, че гостенката му споделя предпочитанието му — поне в този момент. При всичкия шум, който ехтеше отдолу, възможността някой да ги подслуша беше нищожна.

Погледът му заскита безцелно по Бижутерската улица на Морул и той леко се стегна — очите му се спряха на една фигура, застанала на прага срещу него, и се разшириха. Той се намести в стола си и пусна лявата си ръка покрай каменното перило, за да не я види жената срещу него. После я размаха няколко пъти, загледан ядосано във фигурата долу.

Ралик Ном се ухили още повече. Отдръпна се от прага и закрачи по улицата, после спря да огледа перлите, изложени на една масичка от слонова кост пред един дюкян. Продавачът пристъпи боязливо напред и се отпусна, след като Ралик продължи по пътя си.

Мурильо въздъхна, също се отпусна в стола си и отпи от парещата течност. „Идиот!“ Лицето на мъжа долу, ръцете му, походката му, очите му, всичко говореше само едно: убиец. По дяволите, облеклото му излъчваше толкова топлота и жизненост, колкото униформата на градския палач.

Станеше ли дума за дискретност, тя тотално липсваше на Ралик Ном. Което правеше цялата тази работа твърде странна — толкова сложна схема да се роди в ръбестия мозък на един наемен убиец. Все пак, какъвто и да беше произходът й, беше си направо гениална.

— Много ли ви се иска да присъствате, Мурильо? — попита жената.

Мурильо отвърна с възможно най-топлата си усмивка. И извърна очи.

— Имението е голямо, нали?

— На лейди Симтал? Разбира се. Десетки и десетки стаи. — Младата жена пъхна боязливо пръстче в гъстата огнена течност, после го поднесе замислено към устните си. Продължи да гледа бокала в другата си ръка. — Допускам, че твърде много слугински стаи, макар и да им липсват най-елементарните удобства и лукс, ще останат празни през по-голямата част от нощта.

По-ясна покана Мурильо едва ли можеше да очаква. Замисълът на Ралик целеше точно този момент и неговите последствия. Все пак прелюбодеянието си имаше и някои неприятни страни. Мурильо не изпитваше никакво желание да се срещне със съпруга на тази дама на дуел. Изтласка тази смущаваща мисъл с нова глътка вино.

— Бих присъствал с удоволствие на празненството, но при едно условие. — Вдигна глава и погледна жената в очите. — Че ще ме удостоите с компанията си през тази нощ — за час-два например. — Намръщеното му чело изразяваше тревога. — Не бих искал да извърша посегателство над претенциите на съпруга ви над вас, разбира се. — Точно което щеше да направи, както и двамата знаеха.

— Разбира се — отвърна тя, изведнъж много свенливо. — Би било непристойно. Колко покани ще са ви необходими?

— Две — отвърна той. — Най-добре ще е да ме видят с компания.

— Да, най-добре.

Мурильо погледна със съжаление вече празния си бокал. И въздъхна.

— Уви, трябва вече да се сбогувам.

— Вашата самодисциплина ме възхищава — каза жената.