Ръката на сатаната
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1339-8
- Переводчик: Дарина Бойкова Миланова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ръката на сатаната». Краткое содержание книги:
Международният наказателен съд завежда дело срещу виновниците за кризата по обвинения в престъпления срещу човечеството. За да възтържествува справедливостта обаче, съдът се нуждае от изчезналия диск. Томаш трябва да разшифрова поредната криптограма, за да се добере до ценната улика. Но това е много опасна задача, защото дискът съдържа шокираща информация за престъплението на века: умишленото предизвикване на световната криза.
Нищо не вървеше по план. Декарабиа отново се съсредоточи в пътя, обмисляйки как да постъпи в създалата се ситуация, но накрая се убеди, че има нужда от инструкции от горе. Взе слушалката и я намести на дясното си ухо, след което набра номера.
— Е? — бе първото, което чу от другата страна на линията, когато се свърза. — У теб ли е дивидито?
Декарабиа си пое дълбоко дъх, приготвяйки се да съобщи лошата новина. Знаеше, че няма да е лесно.
— За съжаление, не, велики Магус — каза той с равен глас. Щадеше емоциите си, за да посрещне бурята, която подозираше, че ще последва. — Птицата напусна гнездото заедно с яйцето.
За момент в слушалката настъпи тишина.
— Какво?
В гласа на Магус се долавяше смесица от шок и заплаха, но Декарабиа запази самообладание. Бе свикнал да се справя с опасностите още от времето, когато беше в специалните части, и гневът на шефа му не можеше да го накара да трепери от страх.
— Заловихме гълъбчетата в апартамента, който ни посочихте — започна той. — За разлика от информацията, с която разполагах, дивидито всъщност не е при нашия човек.
— Шегуваш се…
— Опасявам се, че не, велики Магус. Разполага с някаква информация, написана върху плик, която води до мястото, където е скрит дискът.
— Що за объркана история? За какво говориш?
Агентът въздъхна и се запаси с търпение.
— За неточните сведения, които ми бяха дадени — каза той. — За да бъде приключена успешно, подобна операция изисква точна и подробна предварителна информация. Казаха ми, че дискът е у онзи тип, а това не отговаряше на истината. Той разполагаше само с данни за местонахождението му, което не е съвсем същото.
Гласът от другата страна на линията се поуспокои.
— Ясно. И какво стана?
— Това промени всичко. За по-сигурно оня тип решил да скрие информацията в банков сейф. — Той си пое дълбоко дъх. — Както се досещате, трябваше да импровизираме. Качих гълъбчетата в колата и ги закарах до банката.
— Да не си полудял?
— Това бе единственият начин да узнаем къде е дивидито, велики Магус — обясни Декарабиа. — Но всичко се провали. Негодникът имаше електрошоково оръжие, скрито в сейфа, и го използва срещу нас. След това мацката от Интерпол измъкна пистолета от ръката на главоре… ъ… искам да кажа, отне едно от нашите оръжия и започна да стреля. Един от нашите е ранен, наложи се да ликвидираме човек от охраната на банката. Онези избягаха и сега сме забъркани в ужасна каша.
— Закарай го в болница.
— В коя болница, велики Магус? Ако вляза в спешен център с мъж, прострелян в корема, полицията веднага ще научи.
— Не се тревожи за полицията — отвърна събеседникът му.
— Ще се свържа с мой човек от испанските власти и веднага ще решим проблема. Най-важното в момента е да намериш проклетото дивиди. Къде се намират гълъбчетата сега?
Декарабиа въздъхна, разочарован от провала си.
— Не знам, велики Магус — призна той с немощен глас. — Измъкнаха се в суматохата в банката и въпреки че ги последвахме, не можахме да ги заловим. Все пак с нас има ранен. Това обърка нещата, както сигурно предполагате. Дойде ред на човека от другата страна на линията да си поеме дълбоко дъх, видимо недоволен от новините.
— Ще предупредя испанските власти — каза Магус. — Колкото до вас, глупаци такива, незабавно се върнете тук!
Той затвори, без да дочака отговор.
XLIII
— И какъв е планът?
В гласа на Ракел се долавяше скептицизъм. Изглежда, й се струваше невъзможно толкова сложна ситуация да бъде разрешена от някакъв историк. В крайна сметка не беше ли тя професионалистът тук?
Без да забележи недоверието на агентката от Интерпол, Томаш се върна в коридора. Взе хартиения пакет, който бе оставил на шкафчето при влизането си в апартамента, и се върна в хола. Испанката беше останала на дивана и го гледаше неразбиращо. Португалецът вдигна плика, завъртя го и го показа на събеседничката си.
— Виждате ли това?
GOsanSEC
OTat+&AR
HERTATO.
OVSANSMB
Ракел се наведе към него и разгледа четирите реда, изписани от едната страна.
— Каква е тая бъркотия?
Историкът обърна криптограмата към себе си и й хвърли изучаващ поглед, съзерцавайки множеството възможности, които тези редове криеха.