Ръката на сатаната
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1339-8
- Переводчик: Дарина Бойкова Миланова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ръката на сатаната». Краткое содержание книги:
Международният наказателен съд завежда дело срещу виновниците за кризата по обвинения в престъпления срещу човечеството. За да възтържествува справедливостта обаче, съдът се нуждае от изчезналия диск. Томаш трябва да разшифрова поредната криптограма, за да се добере до ценната улика. Но това е много опасна задача, защото дискът съдържа шокираща информация за престъплението на века: умишленото предизвикване на световната криза.
Португалецът се поколеба, изглежда, се двоумеше дали да признае. Но острието бе много близо до лицето на агентката от Интерпол и той разбра, че няма избор.
— Написана е върху един хартиен плик, който Филипе ми даде, преди… преди да умре.
Нападателят се обърна, погледът му зашари из апартамента, оглеждайки всички маси и повърхности, върху които би могло да се постави нещо.
— Къде е пликът?
— В банката.
Декарабиа го изгледа с изненада и по лицето му премина сянка на безпокойство.
— Коя банка?
— Когато пристигнах в Мадрид, влязох в един банков клон и наех сейф. Пликът е в него.
— Сейф? Щом е така, трябва да има и ключ…
С бавно движение, давайки да се разбере, че няма да направи нищо опасно, Томаш пъхна ръка в джоба си и извади малко ключе, което показа на похитителите.
— Ето го.
Декарабиа взе ключа и внимателно го заразглежда. След това се взря в историка и присви очи, докато го изучаваше.
— Надявам се, че не ме заблуждаваш — предупреди го той със заплашителен тон и размаха пистолета по посока на Томаш.
— Хайде, ставай!
Португалецът колебливо се изправи.
— Къде отиваме?
— В банката, разбира се. — Декарабиа посочи по-едрия от двамата си партньори. — Ти идваш с мен. — Погледна към третия похитител. А ти оставаш с нея. Няма да я докосваш, докато не приключим операцията, ясно ли е? След това прави с нея каквото знаеш.
Ракел притеснено се втренчи в Томаш, сякаш го молеше да направи нещо.
— Тя… тя трябва да дойде с нас — заекна историкът. — Иначе няма да стане.
Изненадан, Декарабиа свъси вежди.
— Защо?
— Имаме обща сметка — излъга той. — Това е условието, което поставихме, когато наехме сейфа. Трябва и двамата да присъстваме при отварянето му. Ако не сме заедно, никой от нас няма достъп до него.
Погледът на Декарабиа танцуваше между Томаш и Ракел, която потвърди думите на Томаш с кимване. Мъжът отново се взря в португалеца.
— Не каза ли, че сам си открил сметката?
Томаш го погледна невинно.
— Аз? Разбира се, че не. Тя дойде да ме вземе от Мадрид и преди да тръгнем за Сесеня, реши, че е по-добре да оставим плика в сейф. Наблизо имаше банка и се възползвахме.
Декарабиа погледна към другарите си, за да поиска мнението им, но бързо разбра, че не могат да му помогнат; тези мъже бяха изпълнители и нямаха нищо общо с планирането на операциите. Пое дълбоко дъх и взирайки се в Томаш, кимна леко с глава.
— Много добре — каза накрая той. — Отиваме всички.
XL
Мерцедесът с тъмни стъкла обиколи бавно кръговото кръстовище и спря до тротоара, близо до телефонната кабина, откъдето същата сутрин Томаш се беше обадил на Ракел и в старческия дом. Историкът и агентката от Интерпол стояха притиснати един до друг на задната седалка под зоркия поглед на едрия похитител.
Декарабиа изключи мотора, обърна се назад и се взря в двамата заложници.
— Сега ще излезем — информира ги той. — Пистолетите ни ще са в джобовете на саката, готови за стрелба, в случай че се наложи. Не искам и едно погрешно движение, ясно ли е? — Той посочи към Ракел, но не отмести поглед от португалеца. — Ако някой от банката забележи нещо нередно, нашата красавица ще отнесе куршум в главата. — Размаха пръст срещу Томаш.
— И ако нещата излязат от контрол, ти ще я последваш. Няма да има кой да разкаже историята. Разбрахме ли се?
Историкът също се взираше в нападателя.
— Ако ни убиете, няма да намерите диска…
Декарабиа равнодушно сви рамене.
— И какво от това? — попита той с пълно безразличие. — Задачата ни е да накараме този диск да изчезне. Ще е чудесно, ако го намерим, разбира се. Но ако материалът се изпари, това напълно ни устройва. — Той вдигна пръст предупредително. — Затова умната, нали? Без номера.
Остана така за момент, докато жертвите му обмислят казаното от него, след това отвори шофьорската врата и слезе. Задните врати на мерцедеса се отвориха с изщракване и пътниците излязоха на улицата. Беше горещо и слънцето опари откритите им лица. Томаш вдигна ръка над очите си и погледна към банковия клон, в който бе влязъл същата сутрин.
Декарабиа му направи знак да върви напред с него, другите двама веднага застанаха от двете страни на Ракел и тръгнаха зад тях. Минаха по тротоара и автоматичните врати на банката се отвориха със съскащ звук. Влязоха вътре и Томаш, следван от цялата група, се отправи към гишетата.
— Здравейте — поздрави той служителката. — Бих искал да видя сейфа си, моля.