Ръката на сатаната
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1339-8
- Переводчик: Дарина Бойкова Миланова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ръката на сатаната». Краткое содержание книги:
Международният наказателен съд завежда дело срещу виновниците за кризата по обвинения в престъпления срещу човечеството. За да възтържествува справедливостта обаче, съдът се нуждае от изчезналия диск. Томаш трябва да разшифрова поредната криптограма, за да се добере до ценната улика. Но това е много опасна задача, защото дискът съдържа шокираща информация за престъплението на века: умишленото предизвикване на световната криза.
Магус присви очи, очевидно не особено убеден.
— Това ли е извинението ти?
— Вече ви казах, че не е извинение — отвърна твърдо Декарабиа. — Това е обяснение за… за случилото се. Ако информацията, която ми бе предоставена, беше точна, планът ни щеше да е различен, а успехът — сигурен. Не мога да гарантирам резултати, когато се сблъсквам с…
Шефът внезапно удари с юмрук по бюрото.
— Празни приказки! — извика той, изгубил търпение. — Безпочвени извинения, за да се оправдае нещо, за което няма оправдание! — Той размаха пръст срещу него. — Истината е, че ти се провали! Обеща, че всичко ще мине по план, и се върна тук с празни ръце! Провали се! Признай го, негоднико! Ти се провали!
В кабинета настъпи неловка тишина, обстановката бе напрегната заради изненадващия изблик на ярост от страна на Магус. Смутен, агентът преглътна и след като се опита да издържи гневния поглед на шефа си, почтително сведе очи.
— Да, велики Магус.
Когато пристъпът на гняв премина, Магус си пое дълбоко дъх и шумно издиша, възстановявайки контрола над емоциите си. Изправи рамене, после облегна лакти на бюрото, допря длани една о друга и отново се взря в подчинения си.
— Трябва да разбереш нещо, Декарабиа — заговори спокойно той, може би прекалено спокойно. — Нашата организация е малка, но елитна. Не всеки може да стане част от Cultus Sathanas, разбираш ли? Тук идват само най-добрите от най-добрите.
— Да, велики Магус — отново отвърна агентът. — Добре знам това и съм горд заради огромната чест, която ми бе оказана.
Дланите на президента все още бяха събрани.
— Приехме те с една-единствена цел: да разрешиш оперативните проблеми, които имаме. Миналото ти в британските специални авиодесантни служби те превърна в идеалното решение. — Той разпери ръце, сякаш беше дълбоко разочарован.
— Но, helas[97], събитията доказаха, че това не е така. Независимо от извиненията, двете операции, в които участва, се оказаха пълен провал. — Магус въздъхна. — Съжалявам, но ще трябва да се лишим от твоите услуги.
Това решение изненада Декарабиа.
— Моля? — учуди се той, без да разбира напълно какво казва шефът. — Да се лишите от услугите ми? Какво означава това? Уволнявате ли ме?
Магус се отпусна в креслото си, а Декарабиа усети движение зад себе си. Инстинктивно разбра, че го грози огромна опасност, но реакцията му закъсня. Тънка метална жица се уви около шията му и моментално спря дъха му. Разбра, че горилата ще пререже гърлото му. Опита се да извика, но не му достигаше въздух и от гърлото му не излезе нито звук. Замахна с лакти в отчаяно усилие да се освободи, но сякаш се биеше с възглавници — едрото тяло на неговия убиец пое ударите. Липсата на кислород отне силите му; усети остро пробождане в дробовете си и в очите му пламнаха хиляди светлинки, сякаш цялата галактика бе грейнала в угасващия му мозък.
Над Декарабиа се спусна вечна нощ.
XLV
Сякаш бяха привлечени от мощен магнит.
Пометени от стихийната експлозия на желанието, потискано до този момент, Томаш и Ракел притиснаха тела и сляха устни, стенещи и задъхани, увлечени в плътска схватка. Изтърколиха се от дивана на килима, жадуващи един за друг, в копнеж за насладата; страстта на единия разпалваше тялото на другия, горещите им езици се преплитаха, боричкаха се и се вкусваха. Португалска меланхолия и испанска страст, лузитанско море и кастилски огън, кадифе и желязо, сол и кръв, olа и hola се сливаха в едно.
Изучавайки тялото му с ръцете си, Ракел сграбчи колана му и започна да го разкопчава. Треперещ от възбуда, Томаш съблече блузата и свали сутиена й. Погали топлите нежни гърди — не бяха големи, но пък ги усещаше изящни и стегнати; зърната й бяха розови и набъбнали и той ги засмука жадно в стихийния порив на страстта.
— Dulce[98] — прошепна задъхано тя със затворени очи в миг на наслада. — Dulce, dulce…
Томаш облиза устните й, после зърната, след това отново устните. Целият изгаряше от сляпо желание. Приличаха на танцьори, преплели телата си в инстинктивна хореография, ръцете му галеха извивките й, а тя вдъхваше аромата на страстта. Всеки споделяше трептящия плам на другия. Дали Филипе бе имал тази жена? Този въпрос изникна сякаш от нищото в главата на Томаш. Ако не го бе направил, значи, е бил истински глупак. Глупак. Той, на негово място, не би я изпуснал. На негово място той би…
97
За съжаление (фр.). — Б. пр.
98
Невероятно (исп.). — Б. пр.