Ловецът

— Може ли да поговорим само за минутка?

— Нищо не би ми доставило по-голямо удоволствие, Уайът — отвърна Тамара. — И повече от минутка, ако искаш. Къде си?

— В хотела в Индианаполис.

— Не ми звучиш добре. Всичко наред ли е?

— Не съвсем. — Уайът се поколеба. — Вече от два дни не съм спал, Там. Имам чувството, че се побърквам.

— В какъв смисъл?

— Може би това не е най-точната дума, но получавам пристъпи на паника.

— И какви са симптомите?

— Сърцебиене, задъхване, ей такива неща.

— Уайът, веднага затвори и се обади на „Бърза помощ“.

— Не, не е чак толкова зле. Не съм тръгнал да умирам. Просто цялата история за това кой съм и откъде идвам взе да ми идва малко в повече. Преди никога не се бях замислял за нея, а сега имам чувството, че се блъска вътре в мен, проправяйки си път към повърхността.

— Тази история, както я наричаш, е доста сериозна.

— Е, тук поне сме на едно мнение — отбеляза Хънт.

— Откри ли нещо ново днес?

— Беше удивителна сутрин, Там. Нали ти споменах за Лин, репортерката, с която работя? Тя откри баба ми — представяш ли си, родната ми баба! Още е жива, напълно с ума си и аз се видях и говорих с нея. Това само по себе си беше невероятно, но като за капак Лин потвърди и цялата ни теория за майка ми и Джим Джоунс. Той я е подлагал на сексуален тормоз, а после тя е избягала заедно с него и останалите членове на Храма на народите и е отишла в Калифорния. Получих също и ново съобщение, в което се казваше, че Лайънел не е…

— Чакай малко, стига си прескачал от тема на тема. Имаш ново съобщение?

— Да, отпреди два часа.

— И авторът му знае за Лайънел?

— Достатъчно, за да твърди, че не е той. Обадих се на Девин и му казах — все пак това предполага коренен обрат в разследването. Но той не иска и да чуе. Вече си има своя малък, спретнат случай, съдържащ отговорите на повечето въпроси, и не се интересува от нови улики. Което означава, че нещата пак опират до нас.

Мълчание.

— Тамара?

— Да, слушам те. Звучиш ми капнал от умора.

— Защото наистина съм капнал. Сега не ни остана никой, с когото да говорим, освен баща ми — ако е още жив.

— Да говорим за какво?

— С кого е общувал Лайънел в онези дни. Каква е била ситуацията. Има човек, замесен в нея от самото начало — заедно с майка ми, баща ми, Спенсър, Джоунс и цялата останала лудост. Но проклетникът се държи в сянка и не се показва вече цели четирийсет години. Аз обаче ще го открия и ще го пипна, кълна се в бога!

— Уайът! — прозвуча меко гласът на Тамара по телефона.

— Какво?

— Успокой топката. Поеми си дъх.

— Да, добре.

— Не, имам предвид буквално. Още сега. Спри. Затвори очи. И си поеми дъх.

Той последва инструкциите.

— Ето, заповедта е изпълнена.

— А сега го направи отново.

— Общо колко пъти?

— Само още веднъж.

— Готово. Сега доволна ли си?

— Поолекна ли ти малко?

— Всъщност не — отвърна Хънт след кратък размисъл.