Ловецът

Той поклати глава.

— Все още ни се губи звеното, обединяващо Лайънел и Джоунс.

— Напротив, нали е казал на твоите приятели ченгета, че е членувал в Храма на народите заедно с жена си? Какво по-обединяващо от това?

Хънт продължи да дъвче замислено.

— Джоунс е имал хиляда души със себе си, Лин. Може да е бил всеки един от тях. Защо точно Лайънел? Та той дори не го е последвал в Джоунстаун. Според мен сензационната ти история още не е завършена. Моята във всички случаи няма да бъде, докато не повярвам, че е възможно Джоунс да е поръчал убийството, а Лайънел да го е извършил.

— Защо, нали неговите последователи са били обработвани именно по този начин. Знаем какво е станало в джунглата. Хората, които не са пожелали да изпият отровата доброволно, са били застреляни от охраната.

— Но Лайънел не е бил сред охранителите. Изобщо не е присъствал там.

— Значи просто е отпаднал от дружинката по-рано. — Тя отпи от шейка си. — А сега е мъртъв и точка по въпроса.

— Нещо не ми се връзва. Както сама правилно отбеляза, има разминаване между есемесите и смъртта на Лайънел. Изпращачът нямаше за цел да докара някого до самоубийство, а да ме подтикне да разнищя случая, да го предам на полицията. Това беше цялата идея.

— Добре, значи не всичко е минало по плана. Случва се постоянно. И какво толкова?

— Това, че никой няма да се интересува повече. Най-малко ченгетата. Смъртта на Лайънел слага точка на разследването. Това не те ли кара поне малко да се усъмниш? Кой ще тръгне да се самоубива, само и само да не отиде на съд? И то за престъпление отпреди четирийсет години, без никакви доказателства, които да сочат към него. И защо ще отстранява Иван? Ако Лайънел е решил да се гръмне, щеше просто да го направи. Но не, той краде такси, застрелва шофьора, после и Иван, а накрая се прибира у дома и едва ден по-късно си тегли куршума. Къде е смисълът на всичко това? Ако толкова го е било страх да не го хванат, от самото начало щеше да опре дулото в главата си, да дръпне спусъка и толкова.

Лин не изглеждаше убедена.

— Той не е бил притеснен заради убийството на майка ти, Уайът, а защото е оплескал нещата с онзи твой човек, Иван, и с таксиметровия шофьор. Нали сам каза, че имало свидетел, който го е разпознал? Бил е наясно, че този път няма как да се измъкне. При подобни обстоятелства постъпката му е напълно разбираема.

— И все пак чуй какво ще те посъветвам. Недей да публикуваш историята си, докато…

Писукането на телефона го извести, че е получил съобщение, и той млъкна насред изречението, за да го прочете.

— Ето това се казва пръст божи — рече след секунда и обърна екрана към нея.