Истанбулска загадка [bg]

При Юстиниан Велики Византийската империя е преминала от латински на гръцки. Това можеше да е от неговото време или още по-старо.

— Прилича на кабалистически символ — поясни Кайзер. Сочеше към квадрата. Пръстът му се премести към латинския надпис. — Може да е всичко, молитва, магическо заклинание… Византийците са били много запалени по окултизма. Тайни знаци, магии, зли очи и всякакви такива. Веднъж видях подобен символ върху монета от Кносос. Мисля, че беше от пети век. Сигурно е, че означава нещо.

— Прилича ми на молитва — предположих аз. — Чудя се от коя библиотека е този ръкопис.

Дъждът над главите ни трополеше шумно по палубата. Кайзер гледаше книгата с разширени очи, сякаш беше покана за среща с кралицата.

— Ако е книга от библиотека, можеш да платиш глобата, Шон — обади се Изабел. — Ти я намери.

— Това червено мастило е от ален червей — насекомо от близкоизточно дърво — coccus ilicis — обясни Кайзер. Погледна квадрата по-отблизо. И попита: — Къде точно го намерихте?

— Във водата, близо до мястото, откъдето ни взехте — рекох аз. И беше относително вярно, ако разтегнеш значението на думата.

Кайзер обърна глава и вдигна поглед към покрива. Като че ли дочу нещо.

— Трябва да изчезваме оттук в три и тридесет.

— Как така? — попитах.

— Тогава минава турската брегова охрана, да проверят дали сме тръгнали. Ако не сме, ни прогонват. Намират си работа. Всяка нощ разполагаме с двучасов прозорец. След това тръгват фериботите. — Той погледна лъскавия месингов часовник на стената. Показваше три и десет.

— Имаме няколко минути.

Изабел потупа джобовете си и си извади телефона. Удивих се, че все още е у нея. Разтърси го. От него се процеди вода. Скоро нямаше да може да извика кавалерията.

— Някой може ли да оправи мокър телефон? — попита тя. — Искам да направя няколко снимки.

— Съжалявам, скъпа — отвърна Кайзер. — Но не се тревожи. Аз ще направя всички снимки, които са ни нужни. — Измъкна от полицата над масата лъскав черен фотоапарат „Лайка“ с покрити лещи и започна да снима ръкописа. Затвори го, за да заснеме и корицата. Пристъпих встрани. Апаратът му приличаше на онзи, който Алек купи наскоро. Отстрани имаше светкавица с червена светлина. Напомни ми за една от най-добрите му характеристики.

— Отлични снимки ще направиш с това — похвалих го. Отидох зад него, точно до рамото му. — Хубав апарат.

Той кимна.

— Само най-доброто, човече.

Видях каквото исках и отстъпих назад.

Той разгърна страниците на ръкописа. Няколко от тях със сигурност бяха писма, пришити към другите страници. Имаха печати накрая, гънки и заглавия отгоре. Някои писма имаха повече печати. Апаратът му забръмча.

Повечето от текста представляваше сбит ръкопис. Някои страници бяха украсени с една-единствена стилизирана буква със спирали около избелелите цветове. Някои бяха на гръцки. Други — на арабски. Кайзер престана да снима.