![Монетата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/3/9/monetata-bg-download.jpg)
Монетата [bg]
- Автор: Твайнинг Джеймс
- Серия: Том Кърк #1
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Монетата [bg]». Краткое содержание книги:
Колекцията беше по-скоро частна, отколкото музей, и се съхраняваше в четири тесни високи къщи от осемнадесети век. Междинните стени зад красивата фасада бяха съборени, за да се оформят няколко просторни галерии. Събирана от петдесет години от Максимилиан Шенк, единственият наследник на най-голямото семейство търговци в Холандия, колекцията беше разнородна, но изключително ценна, и съдържаше картини на импресионисти и стари майстори, съвременни скулптури, старинни мебели и предмети на изкуството.
Един от шедьоврите несъмнено беше яйцето на Фаберже, което Том се готвеше да открадне.
59.
22:27
Човекът определено следеше Том. Отначало Дженифър помисли, че мъжът просто може да върви по същия път. Но той се стрелкаше приведен между колите и зад дърветата, завиваше след Том и спираше едновременно с него и тази вероятност бързо се изпари.
Ето защо Дженифър изостана на петдесетина метра зад тях: внимаваше къде стъпва, контролираше дишането си и се придвижваше от сянка на сянка като малка лодка, плаваща срещу вятъра. Инструкторите в Куонтико я бяха обучили добре.
Тримата вървяха покрай колите — те бяха наредени плътно една до друга и приличаха на пъстроцветна метална стена. И навсякъде имаше велосипеди — заключени с вериги за дървета, перила, стълбове на лампи и пътни знаци. Дори един за друг. Минаваха покрай барове и нощни клубове в мазета и едрите широкоплещести охранители, застанали отпред, ги канеха да влязат — първо Том, после непознатия и накрая Дженифър, сякаш танцуваха странна дълга конга.
Докато навлизаха все по-навътре в града, приглушеният бас на групите, които свиреха на живо в дълбините на безбройните задушни барове, и смехът на веселящите се младежи, които излизаха олюлявайки се от заведенията, постепенно утихнаха в далечината. Повърхността на канала бе тъмна и някак гъста в мрака.
Том, а после и мъжът, завиха надясно. Дженифър бавно се промъкна до ъгъла и предпазливо надникна.
И двамата бяха изчезнали.
60.
22:59
Къщите бяха четириетажни. Заострените им покриви се спускаха косо към фасадата от червени тухли. Големите черни куки, вградени във фронтоните, бяха единственото доказателство за предишния им живот като домове на търговци. С помощта на окачваните на тях въжета, куките бяха използвани като кранове, та зърното от шлеповете по канала да се разтоварва в помещенията на горните етажи.
Влизането в „Шенк“ през партера беше немислимо. Прозорците се виждаха отвсякъде и освен това на този етаж се намираше стаята, където нощем се събираха тримата пазачи и с едно око гледаха мониторите, свързани с камерите за наблюдение, а с другото — телевизия. Поредица от ефектни викторини и американски комедийни сериали запълваше времето между обиколките на сградата, извършвани от двама от тях на всеки четиридесет и пет минути.
Том знаеше, че трябва да се промъкне през покрива, но достъпът дотам беше почти толкова труден, колкото през главния вход. Можеше да използва куката със сгъстен въздух, но беше рисковано. За разлика от филмите, нямаше гаранция, че ще се закачи за нещо, а той определено не можеше да си позволи титановата кука да падне с трясък на тротоара от височина четири етажа.
Оставаше му една възможност. Старомодният начин. Трудният начин. Налагаше се да се покатери. Той намести тежката раница на раменете си, отново огледа улицата и започна да се изкачва по дясната страна на сградата, далеч от видеокамерата, монтирана на входа на музея.
За повечето хора фасадата на постройката би представлявала непреодолимо препятствие, но Том знаеше, че е стара и напукана, и рушащата се мазилка му даваше възможност да намери опора за ръцете и краката си.
Придвижваше се спокойно и плавно. Пръстите му търсеха къде да се вкопчат, а краката му го изтласкваха нагоре, като използваха за опора малките грапавини между тухлите. На еднакви разстояния имаше ивици от декоративни бели тухли, леко издадени от стената, и тези тесни первази му позволяваха временно облекчение.
Когато стигна на четири-пет метра от земята, Том се придвижи странично по сградата и стигна до дебела метална водосточна тръба.