Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Монетата [bg]
Монетата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Монетата [bg]

Электронная книга - «Монетата [bg]». Краткое содержание книги:

Крадец от световна класа. Безценно съкровище. Преследване по целия свят Последна възможност за всички… В Париж е убит свещеник. Убийците хвърлят трупа му в Сена. Но по време на аутопсията му се разкрива тайна, която събужда спомени за политиката през ерата на Голямата депресия и обир, извършен преди седемдесет години. Разследването скоро разкрива дръзка кражба от Форт Нокс. Непосредственият заподозрян е Том Кърк, гениален млад крадец на произведения на изкуството, човек, чието съществуване заплашва да злепостави новоизбрания президент на Съединените щати. Раздвоен между желанието си най-после да се измъкне от играта и необходимостта да изпълни една последна поръчка за престъпния гений Касий, Том започва надпревара с времето, за да изчисти името си. Стремглавото препускане го отвежда в Лондон, Париж, Амстердам и Истанбул в издирване на истинските крадци и легендарния „двоен орел“.
1 ... 80 81 82 83 84 85 86 87 88 ... 119
Перейти на страницу:

Корбет забарабани с пръсти по бюрото.

— Идеята да му предложим сделка беше твоя — тихо напомни той на Пайпър. Очите на Пайпър блеснаха гневно, но Грийн се намеси и не му даде възможност да говори.

— Успокой се, Джон. Все още никой не знае какво всъщност се е случило в Лондон, нито чия е вината. А що се отнася до французите, те винаги превръщат всичко в дипломатически скандал. Това ги кара да се чувстват по-важни. Продължавам да твърдя, че Кърк изненада всички ни. Действията и постъпките му са като на невинен.

Тракането на ноктите на Корбет се засили.

— Как да разберем какво всъщност става? — настоя Пайпър. — Казах ви, че Браун не е подходяща за случая. Познавам Кърк. При него нищо не е такова, каквото изглежда. Успял е да я убеди, че няма нищо общо с всичко това. И нека не забравяме, че въпреки всичко може да злепостави президента. Трябва да го приберем на топло.

Корбет престана да барабани с пръсти по бюрото и каза:

— За пръв път с Джон сме на едно мнение. Кърк е престъпник. Не може да му се има доверие. Имал е средствата и мотива да извърши кражбата във Форт Нокс. Ако помага на Браун, това е защото иска нещо. Когато му се предостави удобна възможност, ще пристъпи към действие. И после ще разпространи историята за операция „Кентавър“ за собствено удоволствие и само за да ни натрие носа.

Пайпър кимна. Корбет учудено повдигна вежди от тази неочаквана изява на солидарност.

— Може и да сте прави — бавно каза Грийн, — но като се има предвид докъде сме стигнали, какви други възможности за избор имаме? Предлагате да изтеглим Браун? Продължавам да мисля, че имаме по-голям шанс да намерим монетите и крадеца с помощта на Кърк, отколкото без него.

— Не оспорвам това — рече Корбет. — И смятам, че Браун ще се справи. Тя не може да си позволи неуспех и го знае. Само казваме, че трябва внимателно да наблюдаваме Кърк.

— Искам да огледаме нещата от всички страни.

Министърът на финансите Йънг се наведе над масата и заговори за пръв път, откакто се бяха събрали. Плешивото му теме блестеше като огледало, в късите си дебели пръсти държеше писалка „Монблан“.

— Да видим какво друго са разкрили заедно. Не се знае, може и да им провърви. Ако Кърк се превърне в проблем, ще го извадим от уравнението. Откровено казано, когато всичко свърши, не ме интересува какво ще стане с него. От разказа на Джон останах с убеждението, че е опасен човек и знае опасни тайни. Ако е извършил кражбата във Форт Нокс, ще го арестуваме. Ако не е, сигурен съм, че ще намерите какво да му припишете. И без това има по-малка вероятност историята за „Кентавър“ да се разчуе, ако той е в затвора.

Корбет кимна.

— Трябва да осигурим подкрепления на Браун. Джон, обади се на някой от нашите хора в консулството да отиде в хотела им и да следи и двамата. Боб, искам да си стегнеш багажа и да подготвиш екип. — Йънг го погледна в очите. — Щом момичето ти се нуждае от помощ, хващай самолета. Ние не оставяме хората си на произвола на съдбата.

55.

Хотел „Седемте моста“, Амстердам, Холандия

21:33

Дженифър чу стъпки пред стаята, последва почукване на вратата. Вече се беше стъмнило. Том беше излязъл преди три часа и тя беше използвала времето, за да си почине, да се изкъпе, да избръсне краката и подмишниците си, да изскубе веждите си и да намаже тялото си с тоалетно мляко.

— Влез — извика Дженифър.

— Как си? — попита Том, щом влезе в стаята.

— Добре. А ти?

— Разходих се. — Той си наля чаша леденостудена вода от каната на тоалетката. — Много е горещо.

— В Европа не са ли чували за климатици?

— Чували са, но не вярват в тях.

— Някакви новини?

— Обадих се на един мой приятел, за да проверя дали знае нещо за истанбулската връзка.

— Е, и?

Том влезе в банята и в стаята отекна приглушеният му глас:

— Каза, че не знае нищо.

Излезе, като закопчаваше часовника на китката си, и тръгна към вратата.

— Къде отиваш? — изненада се Дженифър. — Нали току-що се върна?

— Трябва да свърша нещо.

— Какво? — Тя стана и сложи ръка на рамото му.

— Няма да се бавя.

Том понечи да излезе, но Дженифър му препречи пътя.

1 ... 80 81 82 83 84 85 86 87 88 ... 119
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)