Монетата [bg]

— Забавляваш ли се? — попита го.

— Ти? — изуми се той, но изненадата му премина веднага. — Бързо. Измъкни ме оттук.

— Не мисля.

— Виж какво, не е така, както изглежда.

Дженифър огледа алармата, счупената витрина и маскираната фигура долу. Беше си точно както изглеждаше. Онова, което Корбет я бе предупредил да очаква. Как беше възможно да е толкова глупава и да мисли, че всички, освен нея грешат?

— Нима? — студено се изсмя тя. — Тогава какво е?

Том смъкна скиорската маска. Косата му беше влажна и разрошена, а очите — големи и тъмни.

— Разполагам с деветдесет секунди, преди да дойдат пазачите. — Той обезпокоено посочи стоманената преграда. — После ще ти обясня всичко.

— Не, ще ми обясниш сега. — Тонът й беше твърд и непреклонен. Не знаеше защо иска да го изслуша, а не отиде в полицията, когато видя въжето, спуснато по стената на музея, но търсеше логика в действията му.

— Няма време — замоли се Том.

— Аз имам предостатъчно време.

Той поклати глава, отмести очи, после пак я погледна.

— Яйцето на Фаберже, което откраднах в Ню Йорк, беше за Касий. Знаеш ли кой е той?

Името й беше познато, но Дженифър не си спомняше къде го е чувала. И в следващия миг се сети. Касий беше „героичната“ фигура от сорта на капитан Немо, за когото Корбет бе споменал на срещата с министър Йънг. Престъпният гений, за когото се смяташе, че стои зад координираната поредица от кражби на произведения на изкуството. Тя кимна.

— Добре, значи знаеш срещу какво съм изправен. Поръчката беше за две яйца, но аз отказах да отмъкна второто. Не те излъгах, когато ти казах, че съм решил да сложа край. Но Касий не прие отказа ми и заплаши да убие мен и човека, с когото работя, ако до утре не му занеса яйцето.

Дженифър мълчеше. Можеше ли да му вярва? Пазачите вече бяха активирали стоманената преграда и тя бавно започна да се вдига. Развълнуваните им гласове долетяха през пролуката.

— Защо не ми каза?

— Щеше ли да има значение? Щеше ли да ми позволиш да извърша кражбата?

— Не.

— Тогава какъв избор имах? Да седя със скръстени ръце и да чакам да ме убият?

— Имахме сделка. Трябваше да ми се довериш. Можеше да те предпазя. — Очите й блестяха студено, но вече не беше толкова сигурна. Въпреки всичко искаше да му вярва.

Том поклати глава и тъжно се усмихна.

— Снощи те чух, Дженифър, докато говореше с шефа си по телефона. Каза му, че може да разчита на теб и че ще направиш всичко възможно, за да постигнеш резултат. И че не те интересува какво ще се случи с мен. Трябва да се погрижа за себе си. Не мога да разчитам на теб, нито на някой друг да ме пази. Никога не съм разчитал на никого.

Дженифър се изчерви, като чу собствените си думи от устата му — и изведнъж разбра защо Том беше толкова сдържан по време на вечерята в Париж.