Монетата [bg]

— Колко? — попита той този път на английски с акцент и доближи лице до нея. Дженифър усети топлия му дъх, миришеше на бира.

— Какво имате предвид? — Тя отстъпи крачка назад.

— За духане и чукане. Колко? — Той се усмихна.

— Не — със стиснати челюсти отвърна Дженифър. — Опитайте ей там. — И кимна към алеята отзад. — Няма да е зле първо да придобиете опит.

Той се изсмя, сграбчи я през кръста и я повдигна. Дженифър знаеше, че ударът с изопната китка на дясната й ръка в гърлото му ще го повали като прострелян, но не го направи. Спря я нещо, което видя над рамото му. На стълбите на една къща на четири-пет метра от тях се появи силует. Лампата в коридора осветяваше улицата.

Том.

Изведнъж се сети, че публичният дом сигурно има свързваща врата, водеща към къщата, за да могат хората да влизат и излизат незабелязано. Но защо Том я бе използвал? Какво правеше там?

— Триста евро — каза тя на непознатия.

Той я пусна, сякаш го ужили. Широките му рамене я скриха от очите на Том, който огледа улицата и тръгна.

— Колко? — немощно попита непознатият.

— Триста. Ей там е петдесет.

Най-важното беше да остане невидима и да разбере къде отива Том. Мъжът пред нея я изгледа колебливо. Очите му се стрелкаха ту към нея, ту към алеята. Накрая кимна глуповато и тръгна към младата проститутка със синьото бельо.

Том вече беше на петдесетина метра. Изглежда, се връщаше в хотела. Беше се преоблякъл в черни дрехи и носеше голяма раница.

И едва сега Дженифър го забеляза. Силуетът, който се промъкваше между сенките пред нея и следеше Том.