Добрият вълк [bg]

Винаги му говореха така. Вече дори не му ставаше неудобно.

Майлс си сложи слънчевите очила, шапката на „Ню Йорк Янкис“ и тънкото тъмносиньо яке, което криеше пистолета в кобура под мишницата му.

Асансьорът надолу до приземния етаж. Алберт трябваше да почака във вестибюла, докато Майлс провери улицата. Сана стоеше горе на кухненския прозорец и също следеше какво става навън.

Той й се обади по телефона.

— Чисто ли е? — попита.

— Чисто е — потвърди тя. — Чакай, Майлс, искам и аз да дойда.

— Сана… не!

Но тя вече беше затворила.

След половин минута дотича по стълбите. Весела както винаги.

— Времето е толкова хубаво — каза на Майлс и задържа вратата, докато той изваждаше количката с Алберт. Михаил дойде с колата.

— Защо с кола? — попита Алберт.

Майлс го вдигна от инвалидния стол и му помогна да се настани на предната седалка.

— Майка ти се обади снощи, някой се е свързал с нея.

— Кой някой?

Майлс и Сана се качиха отзад.

— Полицай, доколкото разбирам.

Михаил потегли.

— Какво е искал?

— Предупредил я — отвърна Майлс.

— За какво?

— Не станало ясно, говорел с недомлъвки. Но ние все пак трябва да внимаваме.

— За какво я е предупредил, Майлс? — Алберт се беше обърнал назад.

— Че майка ти и аз не бивало да сме на едно и също място. Е, не сме, така че няма какво да го мислим…

— Но въпреки това го мислиш, нали?

— Стига си любопитствал, Алберт — усмихна се Сана.

— Ами любопитен съм си — сви рамене той. — Какво те тревожи?

Пътуваха нагоре по склона, гумите подскачаха по калдъръма.

— Не се тревожа. Поне не сериозно. Просто излизаме на ежедневната си разходка, Алберт, нали така?

— Да, с кола — отвърна той.

Сана се засмя, Майлс се усмихна.

— Михаил ще ни закара до парка… Ако положението беше сериозно, щяхме да си останем вкъщи.

Колата спря край парка „Петрин“.

— Да дойда ли с вас? — попита Михаил.

Майлс поклати глава.

— Не, помогни ми да изкарам Алберт, ще направим едно кръгче и се връщаме.

— Въоръжен ли си? — попита Михаил.

— Винаги — отговори Майлс.

Майлс, Сана и Алберт се разхождаха из парка „Петрин“. Хълмът се издигаше нависоко и разкриваше гледка над цяла Прага. Обсерваторията „Щефаник“ в далечината. Насочиха се натам.

— Какво смятате, че ще стане? — попита Алберт.

— В момента тя дава показания. След това веднага ще ни се обади да каже как е минало — успокои го Сана.

— И после какво ще правим? — поиска да знае Алберт.

— Зависи — отвърна Майлс.

— Ти как смяташ?

— Смятам, че ще се приберем у дома — отговори Майлс.

— И край?

Майлс буташе количката на Алберт по асфалтираната алея, която се виеше през парка. Сана се държеше за другата ръка на Майлс и както винаги, леко се подпираше на него.

— Може би — промърмори Майлс умислено.