Островът на скъпоценностите
- Автор: Май Карл
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Калем-90»
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Островът на скъпоценностите». Краткое содержание книги:
— Вярно, мъжът е умрял окаяно от глад и жажда. Но с твърдението си, че той не е носил нищо у себе си, сигурно сте си направили майтап.
— Не сме се майтапили, господине.
— Ти какво прибра, когато се надвесихме над теб?
— Нищо не съм прибирал.
— Не лъжи, хубостнико! Аз ясно видях.
Като разбра, че тайната му е в опасност, мъжът промени учтивия досега тон.
— Остави ни на мира, господине! Това, което нося у мен, си е моя собственост.
— Ако се окаже, че ти принадлежи, то и ще ти остане.
— Искате да ми отмъкнете наградата за намереното?
— А-ха, значи все пак се касае за някаква находка, направена при мъртвеца. Дай я!
— Вие сте може би наследникът на покойника?
— Човече, не ставай нахален! Вади я! Или трябва да те подпомогна?
— Да, ще я извадя! Ама няма да я имаш ти, мошенико, а морето!
При тези думи затворникът бръкна светкавично в деколтето на робата си и измъкна дневника на покойника, за да превърне заплахата си в реалност. Само че си беше правил сметката без кормчията.
Докато се разиграваше разказваното, неговата служба беше изтекла. Смяната беше дошла и кормчията бе приближил любопитно до групата, образувана около избягалите престъпници. При това случайно застана зад този, който се бе нарекъл Джонсън. В разгорещеността на диалога този не бе забелязал, че вече не е свободен откъм гърба. В мига, когато ръката му изскочи с книгата от ризата, две мишци стегнаха с такава сила раменете му, че тутакси му секна дъхът. Едно посягане… и кормчията държеше застрашената книжка в пестника си.
— Ха така, кормчия! — похвали комодорът. — Не го пускайте! Нека видим дали не носи и нещо друго, дето не му принадлежи.
Стягата, в която се намираше изненаданият, бе така здрава, че той можеше само да рита с крака. Малаецът, не издал до момента нито звук, показа желание, наистина, да се притече на помощ на спътника си, но виждайки само застрашителни лица около себе си, спря сплашен. Очите му обаче бяха алчно отправени към книгата, която кормчията връчи на комодора.
— Ето, комодоре, вземете нещо на съхранение! Но внимавайте за другия! Той е облещил очи като люкове към него.
— Не се бойте, кормчия! Веднага ще му избием дивотиите от главата.
Един знак на Фалкенау и малаецът беше сграбчен и прикован от десетина ръце. Докато това ставаше, кормчията продължи да претърсва своя пленник. Скоро намери и торбичката със скъпоценностите и я предаде на комодора. Отваряйки я, този нададе вик на изумление.
— Перли, перли от най-чиста проба! Та това е цяло състояние! Човече, да не се каниш да твърдиш пък, че един осъден на принудителен труд престъпник може да спечели такива съкровища?
Пленникът замълча, скърцайки зъби.
— Ще имаш ли добрината да признаеш от кого произхождат перлите?
Никакъв отговор.
— Е, все някак ще ти развържем езика. Кормчия, пуснете обесника!
С намерение да изпълни нареждането, кормчията за пръв път хвърли поглед в лицето на своя пленник и отскочи назад като ухапан от змия.
— Буря да отнесе Марса и Брама! Кой пък е това?
— Нима го познавате? — попита Фалкенау бързо.
— И още как! Я кажете, комодоре, какво име ви съобщи той?
— Нарече се Джонсън.
— Лъжа, нищо освен лъжа! Аз го познавам под съвсем друго име. Този човек се казва Натер.
— Натер? Невъзможно! И все пак! Би могъл и той да е наистина. Та нали се говореше, че този опасен за държавата човек е бил предаден на Англия.
— Той е, комодоре, със сигурност е той. Можете да бъдете уверен в това, познавам си аз човека.
При ненадейното назоваване на името му, онзи беше пребледнял. Това беше удар, какъвто не бе очаквал. Напразно се постара да изглежда непринуден, когато извика:
— Лъжете се, господине! Моето име е, както казах, Джонсън.
— На мен тия не ми минават, момче! — ухили се кормчията. — В Норланд ти се наричаше Натер.
— Аз през живота си никога не съм бил в Норланд.
— Не лъжи! Мутра като твоята човек лесно не забравя. А пък и ти личи, че ме позна.
— И все пак се лъжете. Аз едвам днес ви виждам за пръв път.
— Буря да отнесе Марса и Брама! Работата взе да ми става твърде тъпа. Ще признаеш ли, че си бил в Норланд и се казваше Натер?
Същевременно пристъпи към мъжа и облегна ръце така здраво около тялото му, че оня загуби ума и дума и лицето му възприе морав цвят.