Островът на скъпоценностите
- Автор: Май Карл
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Калем-90»
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Островът на скъпоценностите». Краткое содержание книги:
— От Андаманите.
— Така си и помислих. И накъде се каните да идете?
— Към Кота Раджа.
— Това също го очаквах. С каква цел?
— Господине, спестете ни отговора! Личи ви, че и бездруго знаете, че сме бегълци.
— Тъй, личи ви, а? Ти си май разтропан момък. Защо бягахте от нас?
— Защото не знаехме какъв флаг носи корабът ви. Можехте да бъдете и англичани.
Фалкенау се засмя. Разговорът с двамата му доставяше удоволствие.
— Значи от англичаните имаш голям страх, а от нас, напротив, не. Какво сега, ако малко ви пленим и предадем на англичаните?
— Господине, ние нищо не сме ви сторили.
— Това знам — ухили се Фалкенау. — Е, искам открито да ви кажа, че според моето мнение наказанията за извършени престъпления не се дават, за да останат неизпълнени. Но вие не ми изглеждате на някои закоравели типове, а и прочее нямам желание да се правя заради други на тъмничен надзирател. Как всъщност се казваш?
— Името ми е Джонсън, господине.
— Значи англичанин. А спътникът ти?
— Той е малаец. Името му и аз самият не го знам.
— Имате ли в действителност пари, за да си купите дрехи?
— Н… не — даде запитаният колебливо за отговор.
— Как тогава се каните да си набавите облекло? Като задигнете, а? Или пък…
Той спря по средата, защото погледът му падна на едно място в лодката на бегълците. — А-а, вие вече сте се снабдили с костюми. Защото онова там долу под кормчийската пейка сигурно е вързоп дрехи? Нали?
— Не, господине.
— Какво иначе?
— Един мъртвец.
— Какво? Труп? Вие сте духнали тримца и един от вас пътем е умрял?
— Не, ние намерихме трупа.
От удивление комодорът остана известно време безмълвен. После избухна:
— Ей, капалии, да не би да искате да ми се надсмивате?
— Това и през ум не ни минава, господине. Такава е истината.
— Ама човек все пак не намира трупове посред най-спокойното море, което може да си представи!
— Ние не го и намерихме във водата, а в лодка.
— В лодка? В каква пък?
— В тази, господине.
— Че къде пък тогава е вашата? Нали все пак не сте плавали по въздуха?
— Ние избягахме с една андаманска пирога, но на юг оттук я разменихме с тази на трупа, тъй като беше значително по-голяма.
— Хм-м! Интересно! Я вземи, та ми разкажи как се случи тая история!
Досегашният говорител се отзова на подканата и осведоми събитието доста правдиво, ала премълча находката, която бяха направили при мъртвеца.
Когато разказвачът свърши, Фалкенау рече замислено:
— Приказките ти биха могли да са верни и съм почти склонен да им вярвам. Но такива обесници като вас често не са за вярване. Може пък мъжът да си е бил още жив и едвам вие да сте го направили студен.
— Какво си мислите, господине! — престори се затворникът на докачен. — Ние не сме убийци.
— Кажи ми само още едно! Вие няма начин да не сте претърсили трупа. Не намерихте ли нещо, от което да се заключи кой е?
— Нищо не намерихме.
— Странно! Дали наистина е нямал нищо при себе си? Работата заслужава човек да я разследва по-обстойно. Елате на борда!
— Господине, ние казахме истината. Пуснете ни!
— Ако действително си казал истината, обещавам ви, че до половин час ще можете безпрепятствено да си вървите по пътя. Преди туй обаче трябва да се подчините, ако не искате да ви пратя на дъното.
Срещу тези изречени със заплашителен тон думи не можеше да се възрази. Двамата съзнаха, че трябва да се подчинят и се покориха макар и с вътрешна ярост на своята съдба. При заповедта на Фалкенау загребаха, доближавайки лодката до корпуса на «Тигър». После им беше подхвърлено едно въже, по което се изкатериха на борда. Един от моряците слезе долу по знак на комодора, за да прибере мъртвеца. Когато после трупът лежеше на палубата, изпитата фигура направи дълбоко впечатление на околностоящите. Комодорът се наведе да я прегледа, ала призракът на глада беше оставил толкова ясни следи, че човек не можеше нито за миг да се съмнява от каква смърт е умрял мъжът, Фалкенау се изправи и се обърна към двамата; бегълци, които стояха наблизо с очакване и видимо нетърпение.