Окото на света
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #1
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Окото на света». Краткое содержание книги:
От широките сводести врати на голямата конюшня излязоха трима мъже с изцапани брезентови престилки. Един от тях, жилав човек с гребло за тор в ръцете, се приближи към тях и размаха ръце.
— Ей, вие там! Не може да влизате така! Трябва да минете през главния вход!
Ръката на Лан отново се пресегна към кесията, но в този момент откъм хана бързо се приближи друг мъж, на ръст приблизително колкото господин ал-Вийр. Над ушите му стърчаха кичури коса, блестящо бялата му престилка ясно издаваше, че е собственикът на странноприемницата.
— Спокойно, Мъч — извика той. — Всичко е наред. Тези хора са чакани гости. Погрижи се веднага за конете им. И добре да се погрижиш.
Мъч виновно се плесна с пръсти по челото и подкани другарите си да му помогнат. Ранд и останалите бързо свалиха седлата и останалия си товар, докато ханджията се обръщаше към Моарейн. С искрена усмивка той й се поклони дълбоко и заговори:
— Добре дошли, госпожо Алис. Добре дошли. Радвам се, че ви виждам отново, както и вас, господин Андра. И двамата. Липсваха ми приятните беседи с вас. Да, наистина. Да ви кажа, притеснявах се за тази ваша обиколка из селските райони. Искам да кажа, в такова щуро време и при толкоз вълци, дето вият нощем току под стените на града. — Изведнъж той плесна с ръце пред закръгления си корем и поклати глава. — Ама какво съм се разбъбрил и аз, та не ви поканя вътре. Заповядайте. Заповядаите. Топла храна и топла завивка, сигурно сте зажаднели за това. Най-доброто в Бейрлон ще намерите при нас. Най-доброто.
— И топли бани, надявам се, господин Фич? — каза Моарейн и Егвийн се отзова пламенно:
— О, да.
— Бани? — каза ханджията. — Ама разбира се. Най-добрите и горещи бани в Бейрлон. Заповядайте. Добре дошли в „Елена и Лъва“. Добре дошли в Бейрлон.
Глава 14
„Елена и Лъва“
Отвътре ханът бе точно толкова оживен, колкото показваше носещият се навън шум, ако не и повече. Групата от Емондово поле последва господин Фич през задната врата и след малко започнаха да завиват наляво-надясно покрай непрестанен поток мъже и жени в дълги бели престилки, които носеха високо над главите си разлати блюда с храна и подноси с питиета. Прислужващите измърморваха набързо някакви извинения и продължаваха по пътя си, без да забавят ход. Един от тях получи припрени нареждания от господин Фич и се затича да ги изпълни.
— Ханът е почти пълен, опасявам се — каза ханджията на Моарейн. — Почти до мертеците на тавана. При тази зима просто имахме… какво да ви кажа, щом времето се пооправи малко, за да могат да слязат от планините, и ни наводниха — да, точно това е думата — направо ни наводниха мъже от рудниците, от топилните, и всички разправят най-ужасни истории. За вълци и още по-лоши неща. Приказки, които хората започват да си разправят, когато се заседят цяла зима на едно място. Не мисля, че изобщо някой от тях е останал горе, толкова много хора слязоха в града. Но вие не се безпокойте. Може и да е малко попретъпкано, но ще направя всичко, което ми е по силите, за вас и господин Андра. Както и за вашите приятели, разбира се. — Той с любопитство изгледа Ранд и останалите. С изключение на Том, дрехите им издаваха селския им произход, а пъстрото наметало на Том го правеше не по-малко странен спътник за „госпожа Алис“ и „господин Андра“. — Ще направя най-доброто, за да можете да почивате спокойно.
Ранд се зазяпа в оживената суматоха, като се пазеше да не го настъпят, въпреки че слугите ги заобикаляха ловко и, изглежда, нямаше опасност да се сблъскат с някого. Припомни си как господин ал-Вийр и жена му се оправяха само двамата и много рядко им се налагаше да прибягват до помощта на дъщерите си.
Мат и Перин извиха с любопитство вратове към общата зала, от която се лееше вълна от смехове, песни и весели възгласи всеки път, щом вратата в края на коридора се разтвореше. Стражникът промърмори, че трябвало да чуе последните вести, и изчезна през отворената врата, посрещнат от весела глъч.
На Ранд му се дощя да го последва, но още повече му се искаше да си вземе гореща баня. Можеше и сега да се гмурне сред хорската веселба и смях, но ако се изкъпеше и почистеше, народът в общата зала щеше да приеме присъствието му по-добре. Мат и Перин явно изпитваха същото. Мат скришом се почеса.
— Господин Фич — каза Моарейн. — Разбрах, че в Бейрлон има Чеда на Светлината. Има ли опасност да ви създадат някакви неприятности?
— О, изобщо не се безпокойте, госпожо Алис. Вечните им номера. Твърдят, че в града се била появила Айез Седай. — Моарейн повдигна вежди и ханджията разпери месестите си ръце. — Не се безпокойте. Опитвали са се и по-рано. Няма никаква Айез Седай в Бейрлон и Управителят го знае. Белите плащове смятат, че ако ни покажат някоя Айез Седай, някоя жена, за която ще твърдят, че е Айез Седай, хората ще ги пуснат всичките да влязат в града. Е, смятам, че някои биха ги пуснали. Някои. Но повечето хора са наясно какво целят Белите плащове и поддържат Управителя. Никой ие иска някоя невинна старица да пострада, така че Чедата да имат оправдание да се развихрят.