Окото на света

Ранд неволно помръдна сред сенките и някаква съчка изпука. Той моментално замръзна, изпотен, спрял да диша, но нито една от жените не се огледа.

— Две ли? — възкликна Егвийн. — Коя е другата? Да не е Кари? Кари Тейн? Или Лара Айиллан?

Моарейн притеснено цъкна с език и строго отвърна:

— Трябва да забравиш, че съм ти споменала това. Боя се, че нейният път лъкатуши в друга посока. Ти се грижи за себе си и за това, което чака теб. Пътят, който си избрала, никак не е лесен.

— Но аз няма да се върна — промълви Егвийн.

— Каквото ще бъде, ще бъде. Но все пак ти искаш да ти вдъхна увереност, а аз не мога да ти я дам. Не и по начина, по който очакваш.

— Не разбирам.

— Ти искаш да си сигурна, че Айез Седай са добри и чисти; че онези порочни мъже от легендите са причикили Разрушението на света. Е, наистина са били мъжете, но те не са били по-порочни от всички останали хора. Били са обезумели, но не и зли. Айез Седай, които ще срещнеш в Тар Валон, са човешки същества, не по-различни от всички останали жени, като се изключат способностите, които ги отличават от останалите. Сред тях има храбри и страхливи, силни и слаби, добри и жестоки, жени с горещи сърца и хладнокръвни. Превръщането на една жена в Айез Седай не променя същността й.

Егвийн въздъхна тежко.

— Мисля, че се боях точно от това, че Силата може да ме промени. Също и от тролоците. И от Чезнещия. И… Моарейн Седай, в името на Светлината, защо всъщност тролоците нападнаха Емондово поле?

Главата на Айез Седай се извъртя и тя погледна право към мястото, където се спотайваше Ранд. Дъхът му секна в гърлото. Очите й бяха точно толкова твърди, колкото когато ги беше заплашила, и той имаше чувството, че проникват през мрака. „О, Светлина, какво ли ще направи, ако разбере, че се крия тук и ги слушам?“

Младежът се отдръпна назад, в по-дебелите сенки. Сърцето му блъскаше толкова лудо, че той си помисли, че дори само то може да го издаде. „Глупак! Тръгнал да подслушва Айез Седай!“

Стигна до заспалите мъже и успя да се намести, без да го усетят. Вярно, Лан се помръдна, но само въздъхна и се отпусна отново. Просто се беше извъртял насън.

Скоро след това от мрака се появи Моарейн и спря в края на бивака, за да огледа спящите. Лунният кръг очертаваше ореол около главата й. Ранд затвори очи и задиша равномерно, вслушвайки се дали стъпките й няма да се приближат до него. Не се приближиха. Когато отново отвори очи, нея я нямаше.

Най-после Ранд заспа. Сънищата му бяха изпълнени с предизвикващи пот сцени, в които всички мъже в Емондово поле се обявяваха за Преродения Дракон, а всички жени носеха на челата си сини камъни като този на Моарейн. Повече не се опита да подслушва Моарейн и Егвийн.

Пътуването им продължаваше вече шести ден. Студеното слънце бавно се плъзгаше над короните на дърветата, шепа тънки облаци се носека високо на север. В един момент вятърът задуха посилно и Ранд придърпа наметалото на раменете си. Зачуди се дали изобщо някога ще стигнат до Бейрлон. Разстоянието, което бяха изминали, беше повече от достатъчно, за да стигнат по права линия от Таренов сал чак до Бялата река, но всеки път, когато питаха, Лан им отвръщаше, че им остава малко път, толкова малко, че дори не си струвало да се обсъжда. Всичко това го притесняваше.