Поулгара — магьосницата
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Серия: belgariad/mallorean #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Поулгара — магьосницата». Краткое содержание книги:
— Това е много удобно. Но все пак имам нужда от още някои подробности. Би ли наредил да го арестуват? Искам да му задам няколко въпроса, преди да го хвърлят в тъмницата. Трябва да знаем до къде се простира заговорът, когато тръгна за Во Астур и Во Мимбре.
— Ще са ти необходими ли услугите на професионален следовател?
— Искаш да кажеш палач, нали? Не, Катандрион. Има и други начини да се изтръгне истината. Ако зная и най-дребните подробности от замисъла на Ктучик, ще мога да сложа прът в колелата му.
— Срещала ли си някога този поганец Ктучик?
— Не още, Ваша Светлост — казах мрачно. — Но нашата среща е неизбежна и аз я чакам с нетърпение.
Като минавах през вратата, замълчах за миг и се загледах изпитателно в хрътката, която лежеше изтегната отпред.
— Хайде, татко — рекох сговорчиво, — вече можеш да се върнеш у дома. Ще се оправя и без теб.
Той дори успя да наподоби виновно изражение.
Тринадесета глава
Колкото повече опознавах арендите, толкова повече оценявах Катандрион. Цели томове са посветени на напълно погрешната теория за природата им и непоправимите злини, които те са причинили на себе си и на света. Нескончаемите войни и нещастия в Арендия са породени не толкова от тяхната вродена глупост, колкото са следствие на сляпа импулсивност. Катандрион поне имаше доброто желание да се вслушва в съветите ми, преди да се впусне в ново начинание. Първият му порив в този случай беше, естествено, да окове във вериги шпионина на Ктучик и да го разходи за назидание из всички улици на Во Вакюн посред бял ден. Той се приготви да издаде заповед веднага, щом двамата се върнем в тронната зала.
— Катандрион — започнах внимателно аз, — тук става дума за заговор. Нима наистина искаш да подплашиш всички останали конспиратори, като публично накажеш един от тях?
Той ми хвърли бърз поглед.
— Вярно, че идеята ми не е от най-блестящите.
— Сигурно можеш да се сетиш и за нещо по-добро.
— Някога сигурно ще започна и да обмислям заповедите си, преди да ги издам — каза примирено той.
— На твое място бих го направила, колкото се може по-скоро.
— Ще се постарая. А как би постъпила ти в този случай?
— Ще поизлъжа малко. Прати вест на Халдон и го покани да дойде за един поверителен разговор, когато на него му е удобно.
— Ами ако реши, че му е удобно чак следващата седмица?
— Можеш да бъдеш сигурен, че ще долети на часа, Катандрион. Довери се на моя опит. Неведнъж съм постъпвала така. Той съвсем правилно ще схване това „когато му е удобно“ в смисъл на „колкото се може по-скоро“. Има много начини да покажеш силата си, Катандрион, но винаги едно погалване с перце е за предпочитане пред удар с чук.
— Това ще бъде новост тук. Намираме се в Арендия, Поулгара, и заповедите се предават на възможно най-разбираемия език. За предпочитане е думите да се състоят най-много от две срички.
Бях все по-доволна от херцог Катандрион, особено след тези негови думи. Поканата, която той продиктува на писаря след като се върнахме в тронната зала, беше привидно невинна и добронамерена. Както и очаквах, Халдон се яви само час по-късно.
Вечерта се спускаше над приказния град Во Вакюн, когато Катандрион придружи своя гост до една усамотена зала в двореца, предвидливо избрана да е близо до стълбището, което водеше към подземията. Вътре гореше една-единствена лампа, а аз седях на стол с висока облегалка, обърнат с лице към прозореца. Така, точно според нашия замисъл, бях невидима на пръв поглед.
Още при влизането на двамата аз внимателно проучих съзнанието на госта и не открих в него и следа от характерния нюанс на червеното, който отличава толнедранските търговци. Вместо това се натъкнах на матова черна повърхност. Вече знаех със сигурност, че човекът, който се представя за Халдон, беше мург. Виждах неговото отражение в стъклото на прозореца, но лицето му не притежаваше нито една от отличителните черти на ангаракската раса. Това даваше обяснение на много въпроси.
— Толкова любезно от Ваша страна, че се отзовахте така навременно на моята покана, достойни Халдон — казваше точно в този момент Катандрион.
— Винаги съм на разположение на Ваша Светлост — отвърна с поклон облеченият в зелено мъж.
— Моля, седнете, приятелю. Сега сме сами, затова няма нужда да се придържаме към етикета. — Катандрион направи изразителна пауза. — Скоро ми беше предложена изгодна търговия за херцогство Вакюн, ако в замяна на това построя пристанище на нашия бряг на река Камаар. Според мен Вие сте най-сведущият в тези дела човек и реших да се допитам дали наистина е възможно едно пристанище да заздрави търговските взаимоотношения между Вакюн и империята?