Колелото на мрака
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Серия: Пендергаст #5
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Колелото на мрака». Краткое содержание книги:
Полумъртъв алпинист, по чудо оцелял след невъзможен преход през най-страшните хималайски зъбери, намира спасение в манастира. И скоро след това изчезва. А заедно с него изчезва и тайнствената реликва. Агентът от ФБР Алойзиъс Пендъргаст открива беглеца, но късно — някой го е изпреварил и алпинистът е жестоко и яростно убит. Реликвата липсва.
Луксозен презокеански кораб прави първия си круиз в Северния Атлантик. Но вместо безкраен празник, на потъналите в блясък, разкош и грях палуби се развихря психеделична игра с живота на четири хиляди души, а самият Пендъргаст се изправя пред най-страшното битка със злото, скрито в самия него. Ще бъде ли смазан от Колелото на Мрака?
„Преведи ме през всички страдания — казва древната молитва. — Само по тази пътека мога да превърна злото в добро.“
Започнаха да се отварят врати. Хората се събираха отвън, някои облечени, други по нощни халати или тениски. Беше забележително, помисли си Кемпър, колко бързо реагираха; сякаш всички са очаквали нещо.
— Какво става? — попита някой. — Какво е това?
— Пожар? — чу се друг глас, близо до паниката. — Къде?
— Хора! — извика Кемпър, бързайки надолу по коридора. — Не е нужно да се тревожите! Моля, напуснете каютите си и идете напред! Съберете се в предния салон! Няма за какво да се тревожите, няма причина за паника, моля всички да се насочат напред…
Внимание: това е пожарна тревога…
Едра жена, с преливаща от нощницата й плът, изскочи от една каюта и го хвана с месестата си ръка.
— Пожар? О, Господи, къде?
— Всичко е наред, мадам. Моля, идете в предния салон. Всичко ще се оправи.
Заобиколиха го още хора.
— Къде да отидем? Къде е пожарът?
— Движете се напред към края на коридора и се съберете в салона! — Кемпър се опита да си пробие път. Досега още никой не беше излязъл от тризонета на Блекбърн. Той видя Хентоф и охранителя, които бързаха, избутвайки хората.
— Пепис! Моя Пепис! — Една жена, разсичайки течението на тълпата, блъсна Кемпър и изчезна обратно в апартамента си. Охранителят се опита да я спре, но Кемпър поклати глава. Жената се показа навън миг по-късно с едно куче.
— Пепис! Слава богу!
Кемпър погледна мениджъра на казиното.
— Тризонета „Пеншърст“ — промърмори той. — Трябва да сме сигурни, че е празен.
Хентоф зае позиция от едната страна на вратата, докато охранителят заблъска силно по блестящото дърво.
— Пожарна евакуация! Всички да излязат!
Нищо. Хентоф погледна Кемпър, който кимна. Гардът измъкна служебна магнитна карта и я пъхна в ключалката. Вратата се отвори и двамата влязоха вътре.
Кемпър изчака до вратата. Миг по-късно чу възбудени гласове от вътрешността. Една жена в камериерска униформа изтича от мезонета и хукна по коридора. След нея на вратата се появи Блекбърн, хванат здраво от гарда.
— Свали си мръсните ръце от мен, кретен такъв! — изкрещя той.
— Съжалявам, сър, заповед — отвърна гардът.
— Няма никакъв пожар! Дори не подушвам пушек!
— Заповед, сър — повтори Кемпър.
— Поне заключете вратата ми, за бога!
— Наредбата за пожарна охрана изисква всички врати да останат отворени по време на критични ситуации. А сега бихте ли отишли в предния салон, където се събират останалите пътници?
— Няма да оставя каютата си отключена! — откопчи се внезапно Блекбърн от хватката и се опита да хукне към стаята си.
— Сър — хвана го за сакото Хентоф, — ако не дойдете с нас, ще трябва да ви задържим.
— Ще ме задържите, как ли пък не! — Блекбърн замахна към Хентоф, който се дръпна настрани. Той се пресегна към вратата и Хентоф инстинктивно се опита да го спре, в резултат на което двамата паднаха на пода. Чу се звук от разкъсване на плат.
Кемпър притича.
— Закопчай го!
Охранителят извади чифт пластмасови белезници и когато Блекбърн се търкулна върху Хентоф и се опита да се изправи, той умело го хвърли на пода, стегна ръцете му и ги закопча отзад.
Блекбърн се дърпаше и трепереше от ярост.
— Знаете ли кой съм? Ще си платите за това…! — Той се опитваше да седне.
Кемпър се намеси:
— Господин Блекбърн, всички знаем отлично кой сте. А сега, ако обичате, изслушайте ме внимателно: ако не отидете доброволно в предния салон, ще ви изпратя право в брига, където ще останете до слизането, когато ще бъдете изправен пред местния съд и осъден за нападение.
Блекбърн втренчи очи в него, ноздрите му бяха разширени, дишаше тежко.
— Или, ако се успокоите и следвате заповедите, ще ви сваля белезниците и ще забравя за непровокираното ви с нищо нападение над член на екипажа. Ако се окаже, че тревогата е фалшива, ще се върнете в каютата си след трийсет минути. А сега изберете: кое да бъде?
След няколко минути Блекбърн склони. Кемпър направи знак на гарда, който му свали белезниците.
— Отведи го до салона. Не позволявай половин час никой да излиза.
— Да, сър.
— После, когато се чуе сигналът, могат да се върнат в апартаментите си.
— Много добре, сър.
Охранителят придружи Блекбърн до празното сега фоайе, оставяйки Кемпър и Хентоф сами в ехтящия коридор. Слава богу, пръскачките не се бяха включили. Цялата му работа по подготовката не беше отишла напразно. Пожарникарите пристигаха, повлекли маркучи и какви ли не принадлежности, влизаха в каютите и проверяваха за пожар, след което затваряха след себе си всяка врата. Макар вече да ставаше ясно, че вероятно тревогата е фалшива, те трябваше да проверят навсякъде. Кемпър погледна Хентоф и каза с тих глас: