Кланът на пещерната мечка
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Даскалов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кланът на пещерната мечка». Краткое содержание книги:
Айла не разбираше напълно какво напрежение я обхваща. Това лято бе по-щастлива откогато и да е било. Възползва се от нарасналата си свобода да се скита още повече, да събира билки и да се упражнява с прашката си. Не кръшкаше от домакинските задължения, които и се възлагаха — това бе недопустимо — но една от задачите и бе да носи на Иза билките, които и бяха необходими и това бе извинението за дългите и отсъствия от домашното огнище. Иза не успя да се възстанови напълно, макар че кашлицата и намаля през топлите дни на лятото. И Креб, и Иза се безпокояха за Айла. Иза бе сигурна, че нещата не могат да продължават така и реши да излезе с момичето при поредния и излет за бране и да използва тази възможност да разговаря с нея.
— Уба, ела тук, мама е готова — рече Айла, като вдигна прохождащото пеленаче и го привърза здраво о хълбока си с наметката. Спуснаха се по склона и пресякоха реката в западна посока като продължиха през гората по дирите на животните, които от честата употреба като пътечка се бяха разширили леко. Когато достигнаха до една открита ливада, Иза спря и се огледа, после тръгна към туфа високи, крещящо жълти цветове, приличащи на астри.
— Това е оман, Айла — рече Иза. Обикновено расте по полята и на открити места. Листата му са едри, овални със заострени краища, тъмно зелени отгоре и мъхести отдолу, нали виждаш? — Иза бе коленичила и бе хванала едно листо, докато обясняваше. — Жилката по средата е месеста — Иза я счупи, за да покаже.
— Да, мамо, виждам.
— Използва се коренът. Билката израства от един и същ корен всяка година, но най-добре е да се събира на втората година, в късно лято или есенес, тогава коренът е гладък и твърд. Нарязва се на малки резенчета и се взима около една шепа, сварява се в малка кокалена купичка до половината пълна. Може да се остави да изстине, преди да се пие — по около две купички дневно. Изкарва храчките и е особено полезно за белодробни заболявания, придружени от храчене на кръв. Помага също да се изпотиш и действа пикочогонно — Иза бе изкопала с помощта на пръчката си за копане корена и бе седнала на земята, като бързо движеше ръце, докато обясняваше. — Корените могат и да се изсушат и да се стрият на прах — Тя изкопа няколко корена и ги сложи в кошницата си.
Прекосиха до малко възвишение, после Иза спря отново. Уба бе заспала, чувствайки се в безопасност от уютната и близост.
— Виждаш ли онова дребничко биле с жълтеникавите, подобни на фунии цветчета, мораво по средата? — посочи Иза към друго растение.
Айла докосна едно тридесетсантиметрово биле.
— Това ли е?
— Да. Това е змийско цвете. Много е полезно за една знахарка, но не бива да се яде. Ако се използва за храна, е опасна отрова.
— Коя част се използва? Пак ли корените?
— Много части. Корените, листата, семената. Листата са по-големи от цветовете, растат последователно от двете страни на стеблото. А сега внимавай добре, Айла. Листата са матово бледозелени със заострени краища и нали виждаш дългите власинки по средата им?
Иза докосна фините власинки, докато Айла внимателно наблюдаваше. После знахарката откъсна и стри едно листо.
— Помириши — даде и указания тя.
Айла подуши, листото излъчваше силна, упойваща миризма.
— Мирисът изчезва, след като се изсуши. По-късно ще се появят и множество дребнокафявички семенца — копна дълбоко Иза и измъкна дебелия, набръчкан, с вид на картоф корен с кафява кора.
Белият цвят отвътре показваше къде е отчупен.
— Различните части се използват за различни цели, но всички помагат срещу болки. Може да се направи отвара и да се пие — много е силна, не и трябва много време — или пък да се прилага като мазило за кожата. Предотвратява мускулните спазми, успокоява и отпуска, действа приспивателно.
Иза набра няколко растения, после отиде до недалечната туфа от искрящи ружи и откъсна няколко от розовите, морави, бели и жълти цветове от високите им семплички стъбла.
— Ружата помага за успокоение на гърлото, при ожулвания, одрасквания. От цветовете се получава отвара, която успокоява болката, но на човек му се доспива. Коренът помага и при рани. Лекувах краката ти с ружа, Айла.
Момичето се пресегна и докосна четирите успоредни белега на бедрото си и неочаквано си помисли, какво ли щеше да стане с нея, ако я нямаше Иза.
Повървяха още малко заедно, като се наслаждаваха на топлото слънце и на присъствието на другия, без да отронят дума. Но нищо от местността не убягваше от погледа на Иза. Високата до пояс трева на ширналото се поле се бе позлатила и семената и се ронеха. Погледът на жената се плъзна по полето с клюмнали под тежкия урожай зрели зърна класове, поклащайки се леко на топлия ветрец. И тогава забеляза нещо и се устреми през морето от класове, като се спря пред един участък райграс, чиито зърна бяха на червено виолетови петънца.