Кланът на пещерната мечка
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Даскалов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кланът на пещерната мечка». Краткое содержание книги:
Когато споменът за случката изплува в съзнанието и, Айла се изпълни със страх и ненавист. Разбираше, че не трябва да бъде толкова дръзка, но нямаше причина да очаква толкова необуздана реакция. Защо ли го докарваше до такива изблици на ярост?
Брун бе сърдит с онзи тих, смразяващ гняв, който караше целия Клан да пристъпя на пръсти и да избягва, доколкото е възможно срещите с него. Осъдил бе наглостта на Айла, но реакцията на Брод го бе възмутила. Имаше право да накаже момичето, но Брод бе доста прекалил с наказанието. Дори не се подчини на заповедта на вожда да престане, ами се наложи Брун да го тегли. Още по-лошо, този път той загуби самообладание заради една жена. Бе позволил на едно момиченце да предизвика у него безсилна изява на необуздан гняв.
След избухването на Брод на полето за упражнение, Брун бе сигурен, че младежът никога повече няма да си позволи да изпусне нервите си, но току-що пред очите му бяха го прихванали и то далеч не детински, ами още по-зле, защото Брод имаше якото тяло на възрастен мъж. За пръв път Брун сериозно се усъмни в мъдростта на решението Брод да стане следващия вожд на Клана и това нараняваше душата на мъжа стоик повече, отколкото би си признал. Брод за него бе повече от рожба на другарката му, повече от любим син. Брун бе сигурен, че той бе създание на собствения му дух и го обичаше повече от самия живот. Провалът на младежа пораждаше у него чувство за вина. Грешката сигурно бе негова. В нещо не бе успял, не бе го възпитал като хората, не бе го обучил правилно, оказвал му бе твърде често благоразположението си.
Брун изчака няколко дни, преди да разговаря с Брод. Искаше да му остане време да премисли всичко внимателно. Брод прекара това време в нервна възбуда, почти не напускаше домашното огнище и когато най-сетне Брун му направи знак, почувства едва ли не облекчение, макар и сърцето му да се разтупа от страх, когато последва Брун. На този свят най-много се страхуваше от гнева на Брун, но именно липсата на какъвто и да е гняв говореше сама по себе си.
С прости жестове и спокоен тон Брун сподели с Брод какво точно си е мислил през това време. Пое вината за прегрешенията на Брод и младежът се засрами повече от когато и да е през живота си. За пръв път по един съвършено непознат начин той проумя любовта и терзанията на Брун. Пред него не бе гордият вожд, който винаги бе вселявал уважение и страх у него, ами човек, който го обичаше и бе жестоко разочарован от него. Разкаяние изпълни Брод.
После видя в очите на Брун сурово и непоколебимо изражение. На Брун му се късаше сърцето, но интересите на Клана бяха на първо място.
— Ако избухнеш само още веднъж, Брод. Само още един намек за подобна проява и вече няма да бъдеш синът на другарката ми. На теб се пада да ме последваш като вожд, но преди да поверя Клана на мъж без каквото и да е самообладание, ще се отрека от теб и ще наредя да ти наложат смъртно проклятие. Лицето на вожда не трепна и той продължи. — Докато не се убедя, че си станал мъж и дума да не става да поемеш ръководството. Ще те наблюдавам, но няма да изпускам от очи и другите ловци. Не само не трябва да виждам външен изблик на яд, но ще трябва да разбера, че си станал мъж, Брод. Ако се наложи да избера някой друг за вожд, завинаги ще си останеш на най-ниското стъпало. Ясно ли се изразих?
Брод не можеше да го проумее. Да се отрече от него? Смъртно проклятие? Да избере някой друг за вожд? Завинаги най-нископоставеният сред мъжете? Едва ли говори сериозно. Но стисната челюст на Брун и суровият му непоколебим поглед не оставяха място за съмнение.
— Да, Брун — кимна Брод с пребледняло лице.
— На никого няма да разправяш за това. Трудно ще им бъде да възприемат подобна промяна и не искам да се всява излишен смут. Но не се съмнявай, че ще постъпя както казах. Вождът винаги трябва да поставя интересите на Клана пред своите, това е първото нещо, което трябва да научиш. Ето защо самообладанието е от съществено значение за вожда. Отговорността за оцеляването на Клана е негова. Вождът има по-малко свобода от една жена, Брод. Трябва да върши много неща, които може да не иска. Ако се наложи, може дори да се отрече от сина на другарката си. Разбра ли?
— Разбирам, Брун — отвърна Брод. В действителност не бе сигурен дали е разбрал. Че как може един вожд да има по-малко свобода от някаква си жена? Вождът може да прави, каквото си поиска, да командва всички, както жени, така и мъже.
— А сега си върви, Брод. Искам да остана сам.
Това се случи няколко дни преди Айла да се изправи на крака и доста преди моравите синини по тялото и да придобият болезнено жълт цвят и най-сетне да изчезнат. От начало толкова се боеше, че не смееше да мине край Брод и подскачаше, само като го видеше. Но когато и последните болки я напуснаха, започна да забелязва промяната у него. Той вече не се заяждаше с нея, не я тормозеше повече, несъмнено я отбягваше. Забравила веднъж болката, имаше чувството, че пердахът едва ли не бе от полза. От този миг нататък почувства, че Брод я бе оставил на мира.