Моята тайна война (Спомени на съветския разузнавач)
- Автор: Филби Ким
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Ненчев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Моята тайна война (Спомени на съветския разузнавач)». Краткое содержание книги:
„Това издание запазва основната канава на повествованието публикувано преди години на Запад и в някои социалистически страни.“ (Из предговора на О. Кедров към съветското издание от 1980 година.)
Вече започвах да се уморявам, когато внезапно Милмо се предаде. Той ме помоли да почакам няколко минути. Извикаха ме в съседната стая; Милмо изчезна и вместо него се появи съветникът на МИ-5 по правните въпроси. Той ме помоли да си предам паспорта, като каза, че биха могли и сами да ми го вземат, но доброволните действия от моя страна ще спомогнат да се избегне разгласяването. Аз не възразих, тъй като планът ми за бягство, естествено, не предвиждаше използуването на документи. Предложението ми да изпратя паспорта още тази вечер с препоръчано писмо беше отхвърлено, тъй като го сметнаха за доста рисковано. Изпратиха да ме придружава Джон Скардън и да вземе паспорта ми от дома. По пътя Скардън се опита да ми чете проповеди, доколко е целесъобразно човек да се опълчва срещу властта. Дори не го слушах. Изпитвах твърде силно облекчение. Но към това чувство се примесваше и съзнанието за предстоящите големи опасности.
През следващите седмици Скардън на няколко пъти идваше да продължава разпита. Той беше изключително любезен и се отличаваше чисто и просто с изискани маниери, а вниманието му към моите възгледи и постъпки дори ме ласкаеше. Той беше два пъти по-опасен човек от неспособния Уайт или кресливия Милмо. Споменът за това, че именно Скардън успя да спечели доверието на Фукс (а това доведе до гибелта му), ми помагаше да не се поддавам на неговия вежлив подход. По време на нашата първа дълга беседа аз забелязах две малки клопки, които той ловко и добре пресметнато беше подготвил за мене, и успях да ги избягна, Не бях усиял още да се поздравя, и веднага ми мина през ума, че той може да ми е поставил и други капани, които още не съм забелязал.
Но дори Скардън допускаше грешки. Един от разпитите си той започна с това, че ме помоли за писмено пълномощно за проверка на моите банкови сметки. Той можеше да получи за това законно разрешение независимо от моето съгласие. Затова не възразих, знаейки, че той няма да намери в тези сметки никакви признаци на незаконни влогове, защото такива нямаше. Като получи от мене пълномощно, той въпреки това започна да ме разпитва за моите финанси и аз използувах тази възможност да го дезинформирам поне един път.
С това гонех сериозна цел. Аз успях да намеря благовидно обяснение за болшинството съмнителни моменти в моята кариера, но не за всички. Затова там, където не помагаше изобретателността, аз можех единствено да се позовавам на изневяра на паметта. Аз просто не можех да си спомня едно или друго лице, един или друг случай. Разпитванията за моите финанси ми предоставяха възможност да потвърдя лошата си памет. След като не мога да помня финансовите си операции, едва ли можеше да се очаква, че ще си припомня подробности от моя светски и професионален живот.
След няколко такива разпита Скардън престана да идва при мене. Той не каза удовлетворен ли е от изхода на делото. То просто увисна във въздуха. Той беше, разбира се, убеден, че аз скривам почти всичко, което имаше значение. Много бих дал да надникна в неговото заключение. Нямаше и съмнение, че уликите против мене се оказаха внушителни, но те не бяха решаващи. Още едно извикване на Броудуей обаче показа, че аз се лъжа. Този път ме разпитваха Синклър и Ийстън. Неприятно беше безсрамно да лъжа честния Синклър; надявам се, сега той разбира, че когато съм го лъгал, аз също така твърдо съм защищавал своите принципи, както и той своите. Но дуелът с Ийстън ми достави удоволствие. Аз вече имах опит от разпитите с Уайт, Милмо и Скардън, така че вървях по утъпкана пътека и не вярвах, че той може да успее там, където те претърпяха неуспех. Така и стана.
Глава XIII
НЕБЕТО СЕ ПРОЯСНЯВА
В продължение на повече от две години мене не ме закачаха, по-точно казано, поддържаше се състояние на въоръжен неутралитет. Аз не се надявах, че моето дело окончателно е приключено, макар че никакви обвинения не бяха повдигнати срещу мене. Даже запазих приятелски отношения с някои бивши колеги от МИ-5 и СИС. Това беше тревожно време. Разполагах с две хиляди фунта и с перспективата да получа още две и освен тях две-три хиляди във вид на застрахователна премия. Не се надявах на добра работа, тъй като, където и да потърсех, ми задаваха въпроса, защо съм напуснал дипломатическата служба. Най-добрата възможност за мене беше може би журналистиката и моите мисли се насочиха към Испания, където започнах дейността си. Бях уверен, че ще съумея скоро отново да стъпя на краката си, и предполагах, че пътуването ми до Испания ще укрепи позициите на тези, които все още се съмняваха в моята вина. Едва ли можеше да се намери по-добро място, което да ме освободи напълно от всички подозрения. Затова аз написах писмо до Скар-дън с молба да ми върнат паспорта. Той ми беше изпратен веднага без всякакви коментарии.