Моята тайна война (Спомени на съветския разузнавач)

Следващите няколко дена ми предоставиха големи възможности за това. По време на работа ние с Патерсън разговаряхме все за Маклийн. Понякога към нас се присъединяваше Макензи. Не мисля, че по това време Патерсън се е досещал за нещо, но за Макензи бях по-малко уверен. Той беше ленив, но съвсем не глупав човек и с течение на времето започна да ми се струва, че долавям в погледа му подозрение. По време на тези разговори аз се стараех да формулирам теория, обхващаща всички известни факти, и колкото е възможно по-здраво да я втълпя в главите на моите събеседници. За това ми помагаше не особено умното решение на МИ-5, за което аз вече споменах — да не допускат Маклийн до някои документи и да го поставят под наблюдение. Като взех този момент за изходен пункт, аз измислих версия, която поне бе невъзможно да опровергаят. Тя се състоеше в следното.

Старите материали свидетелствуваха за шестнадесетгодишен стаж на Маклийн. Следователно той беше опитен и компетентен агент. Такъв човек е винаги нащрек и, естествено, той е трябвало скоро да забележи, че са започнали да скриват от него някои документи. Това го е разтревожило. Безспорно той е трябвало веднага да провери дали го следят и тъй като наистина е бил следен, бързо е забелязал това. Тези открития са изострили вниманието му и са го поставили пред дилемата: целта на следенето е да го хванат при среща със съветския представител, а без помощта на съветския другар шансовете му за бягство значително намаляват. Докато той е размишлявал, самият бог се е намесил: появил се е неговият стар приятел Бърджис. (Аз нямах намерение да доказвам, че между Бърджис й Маклийн е съществувала отдавнашна връзка, но самият факт, че че са избягали заедно, придаваше на моето предположение достатъчна тежест.) Появяването на Бърджис безспорно е разрешило проблема на Маклийн, тъй като всички необходими приготовления е можел да направи чрез Бърджис и неговия съветски колега. Това се потвърждаваше и от факта, че именно Бърджис се е заел даже с наемането на кола. Но защо бягаше и Бърджис? И на Патерсън, и на Макензи им бе ясно че Министерството на външните работи не се нуждаеше повече от Бърджис и че кариерата му отиваше към залез. Съветските другари разсейват всички съмнения, решавайки, че е по-добре за него да слезе вече от сцената, където присъствието му би могло да навреди на други.