Разкриване
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Георгиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Разкриване». Краткое содержание книги:
— От друга страна именно вие сте причината той да загуби работата си.
— Да Пак погледнато постфактум.
— Разбирам. Добре. Госпожо Фернандес?
— Благодаря, ваша чест. — Адвокатката обърна стола, за да гледа Джонсън в лицето. — Госпожо Джонсън, в подобна ситуация, когато всичко става насаме зад затворени врати, трябва да се помъчим да изясним страничните обстоятелства Затова ще ви задам няколко въпроса тъкмо за тях.
— Казахте, че когато сте уточнявали срещата, господин Сандърс ви е помолил за вино.
— Да.
— Откъде беше виното, което пихте онази вечер?
— Помолих секретарката да го купи.
— Това госпожа Рос ли е?
— Да.
— Отдавна ли работи при вас?
— Да.
— Дошла е с вас от Кюпъртино?
— Да.
— И е доверен служител.
— Да.
— Колко бутилки й заръчахте да купи?
— Не помня да съм казвала точна цифра.
— Добре. Колко бутилки донесе секретарката?
— Като че три.
— Три. А помолихте ли я да купи нещо друго?
— Какво например?
— Помолихте ли я да купи презервативи?
— Не.
— Знаете ли дали тя е купила презервативи?
— Не, нямам представа.
— Но всъщност е купила. От аптеката на Второ авеню.
— Е, ако е купувала презервативи, сигурно са били за нея — отвърна Мередит.
— Сещате ли се за някаква причина секретарката да твърди, че е купила презервативите за вас?
— Не — бавно отговори Джонсън. Обмисляше думите си. — Нямам представа.
— Момент — прекъсна ги Мърфи. — Госпожо Фернандес, твърдите ли, че секретарката наистина е заявила, че презервативите са купени за госпожа Джонсън?
— Да, ваша чест. Точно така.
— Имате ли свидетел?
— Да.
Седнал до Джонсън, Хелър потри долната си устна с пръст. Джонсън не реагира. Дори не трепна. Просто продължи да гледа втренчено Фернандес в очакване на следващия въпрос.
— Госпожо Джонсън, наредихте ли на секретарката да заключи вратата на кабинета, когато вътре бяхте двамата с господин Сандърс?
— Разбира се, че не.
— Известно ли ви е дали е заключила?
— Не.
— Можете ли да кажете защо според вас тя би могла да сподели с някого, че сте й наредили да заключи?
— Не.
— Госпожо Джонсън, срещата ви с господин Сандърс е била насрочена за шест часа. Имахте ли други ангажименти след това?
— Не. Срещата с него беше последна.
— Не е ли вярно, че сте имали среша в седем, която сте отменили?
— О. Да, вярно е. Имах среща със Стефани Каплан. Отмених я обаче, защото данните за разговора с нея нямаше да бъдат готови. Нямаше време за подготовка.
— Известно ли ви е, че секретарката ви е обяснила на госпожа Каплан, че срещата се отменя, защото другата ще продължи до късно?
— Нямам представа какво й е казала секретарката — отговори Мередит, проявявайки за пръв път нетърпеливост. — Прекалено много време отделихме на секретарката ми. Може би трябва да зададете тези въпроси на нея.
— Сигурно. Убедена съм, че може да се уреди. Добре. Сега да минем на друг въпрос. Господин Сандърс каза, че на излизане от кабинета ви е видял чистачка. Вие видяхте ли я?
— Не. Останах в кабинета и след като той си тръгна.
— Чистачката, Мариан Уолдън, твърди, че преди да излезе господин Сандърс, е чула караница. Твърди, че мъжки глас е казал: „Не искам. Не ми харесва“, а женски глас отвърнал: „Скапаняк, не можеш да ме оставиш така.“ Помните ли да сте казвали нещо подобно?
— Не, помня, че казах: „Не можеш да постъпваш така с мене.“
— Но не помните да сте казвали: „Не можеш да ме оставиш така.“
— Не.
— Госпожа Уолдън е убедена, сте го казали.
— Не знам какво си въобразява госпожа Уолдън, че е чула — отвърна Джонсън. — Вратата беше затворена през цялото време.
— Не говорехте ли прекалено силно?
— Не знам. Възможно е.
— Госпожа Уолдън твърди, че сте крещели. Господин Сандърс каза същото.
— Не знам.
— Добре. И така, госпожо Джонсън, казахте, че сте уведомили господин Блакбърн за невъзможността да работите по-нататък с господин Сандърс след злополучното съвещание във вторник сутринта, нали така?
— Да. Правилно.
Сандърс се наведе напред. Внезапно осъзна, че е пропуснал нещо, докато Мередит е разказвала своята версия. Беше толкова разстроен, че не е обърнал внимание на лъжата за времето на срещата й с Блакбърн. Защото Сандърс бе отишъл в кабинета на Блакбърн веднага след съвещанието и Блакбърн вече знаеше.
— Госпожо Джонсън, кога според вас отидохте при господин Блакбърн?
— Не знам точно. След съвещанието.
— Примерно?
— Около десет часа.
— Не беше ли.по-рано?
— Не.
Сандърс хвърли поглед на Блакбърн, който седеше сковано в края на масата и напрегнато хапеше устни. Фернандес продължи: