Разкриване

Сандърс беше смаян от наглостта, с която тя лъжеше. Знаеше, че Мередит ще се яви подготвена, но тя надмина всичките му очаквания.

— Том предложи също да пийнем по нещо. да поговорим за старите времена Това не е в моя стил. но приех. Особено много държах да установя добри отношения с него заради разочарованието му. че не е получил повишението, и заради предишната ни връзка. Исках служебните ни отношения да бъдат сърдечни. Да му откажа да пийнем по нещо ми се струваше… Не знам — надуто или пък сковано от моя страна Затова се съгласих. Том дойде в кабинета ми в шест часа. Пийнахме по чаша вино и обсъдихме проблемите с устройството „Туинкъл“. Но още от началото той подхвърляше забележки от личен характер, които ми се сториха неуместни — примерно за външния ми вид или пък колко често се сещат за предишната ни връзка. Споменаваше ми интимни случки от минатото и така нататък.

Негодница! Цялото тяло на Сандърс беше напрегнато, ръцете му свити в юмруци, челюстта — здраво стисната.

Фернандес се наклони и хвана китката на едната си ръка с другата

Мередит Джонсън продължаваше:

— Обадиха се Гарвин и други. По телефона говорех от бюрото си. После влезе секретарката и попита може ли да си тръгне по-рано, защото имала лични въпроси за уреждане. Разреших й. Тя излезе. Тъкмо тогава Том се приближи и изведнъж започна да ме целува.

Тя спря за миг и изгледа присъстващите. Не извърна очи, когато срещна погледа на Сандърс.

— Изненадах се от внезапната и неочаквана постъпка — каза Мередит, без да откъсва очи от Сандърс. — Отначало се помъчих да възразя и да замажа положението. Но Том е много по-едър от мен. Много по-силен. Дръпна ме на канапето, почна да се съблича, да дърпа и моите дрехи. Както можете да си представите, бях ужасена и уплашена Положението не можеше да се овладее и случката силно затрудняваше бъдещите ни служебни отношения. Да не говорим как се чувствах самата аз като жена. Имам предвид грубото нападение.

Сандърс я гледаше и отчаяно се мъчеше да потисне гнева си. Дочу шепота на Фернандес в ухото си: Дишай дълбоко. Пое въздух и бавно издиша. Чак сега осъзна, че дъхът му е секнал.

— Стараех се да омаловажа случката — продължи Мередит, — шегувах се, гледах да се измъкна. Опитвах се да му кажа: „Хайде, Том. по-добре да не го правим.“ Но той си го бе навил на пръста. Когато разкъса бельото ми и чух как се раздира платът, разбрах, че няма дипломатично отърваване. Трябваше да осъзная, че господин Сандърс ме изнасилва Изплаших се и се ядосах. Когато на дивана се отдръпна, за да извади пениса си и да проникне в мен, го ударих с коляно в слабините. Търкулна се на пода. После се изправи, аз също. Господин Сандърс беше разгневен, че го отблъсвам. Разкрещя се, удари ме и ме събори на пода. Помня, че му казах: „Не можеш да постъпиш така с мен“, но и аз вече бях вбесена и го нагрубих. Не мога обаче да си спомня точно неговите или своите думи. Той ми се нахвърли още веднъж, но аз вече държах обувките си в ръце и го ударих по гърдите с токовете, за да го отблъсна Като че разкъсах ризата му. Не съм сигурна. Толкова бях побесняла, че ми идеше да го убия. Положително съм го издрала. Помня как му изкрещях, че искам да го убия. Бях побесняла. Първият ден на новата работа, толкова голямо напрежение, имах желание да се справя както трябва и изведнъж… случва се това, което съсипа отношенията ни и щеше да създаде куп неприятности за всички във фирмата. Той излезе разгневен. След като си тръгна аз се размислих как да постъпя.